От 18:00 часа на 6 април в Галерия „Средец“ на Министерството на културата ще бъде открита изложбата „Свят без сенки“ на Калина Тасева. Тя почина миналия Великден, но с изложбата й ще можем да си кажем, че творецът има привилегията не само да бъде и да твори в материалния свят, но и да остане с изкуството си в безвремието на духа, което някои наричат история, а други – вечност.
Тасева бе уважаван заради таланта си художник и като истински артист рисува до края на дните си. Друг ценен дар е срещата й с колекционера Васил Илиев от Варна, който в продължение на 10 години, между 2009 и 2019 г., събира, документира и сега показва в изложба 50 нейни живописни произведения в различни жанрове – пейзаж, натюрморт и портрети. Селекцията за изложбата е направена със съдействието на дъщерята на художничката проф. Десислава Минчева. Само след няколко месеца в „Арт център – Плевен“ ще бъде представена цялата колекция – един подбор от над 100 произведения на Калина Тасева, които като обем никоя галерия в България не притежава.
В биографията на художничката са отбелязани значими участия в изложби у нас и в чужбина, както и самостоятелни такива. Като художник тя получи творческо признание за принос в съвременното българско изкуство на 70-те и 80-те години на миналия век. То е белязано с престижните награди за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора (1974), Захари Зограф (1975), лауреатските награди за реалистична живопис (1976), за пейзаж на името на Никола Петров (1999). Картините ѝ носят таланта на колорист и художник, който формира свой индивидуален стил в изкуството, отличаващ се с мащабност и стил, свързани с националната и историческата тематика.
Големите, многофигурни композиции на Тасева претворяват родовата ѝ памет и харамийско потекло. В наратива на тези живописни платна – историческа хроника на националните ни борби за свобода и духовна независимост, има едно силно романтично-героично чувство, дълбоко свързано с християнската саможертва и мъченичество, които са присъщи за изкуството на иконописта. Така можем да обясним и лесно разпознаваемия живописен похват в живописта ѝ, при който колоритът се гради от тъмно към светло, от мрака на сенките към светлината при моделирането на стилизираните и изчистени от детайли обеми и форми на изображенията – на хора, природа и пространство.
Фигурите са обобщени пластично, сякаш скулптирани в пространството, гънките на дрехите и драпериите са подчертани с линеални бликове, с използването на чисти цветове за акцент. Силуетите им са стилизирани, изчистени и очертани с тъмен контур, за да се отделят пластично от фона. Тази тенденция в живописния ѝ маниер се засилва и в по-късните ѝ платна, от последните 20 години, като един синтез, стигащ до минимализъм, но не за сметка на колорита, а по-скоро на отделните фигуративни елементи в композицията.
В рисунките със сух пастел – техника, която художничката избира за най-откровеното си изразяване в изкуството, в простотата на мотива има нещо знаково, сравнимо с асоциативния израз в поезията хайку. Това са сякаш избрани кадри от живота ѝ, с които споделя емоцията си от естествената красота, която я заобикаля в живота – букети с цветя, шепа круши или нарове.
В пейзажите на Тасева има отразена много силна емоция, стигаща до драматизъм. Нейните личните визуални послания са на границата на реалното и прекрачват отвъд него, в един друг свят, роден в натежала от мъдрост човешка душа. По названията на картините разчитаме знаците от последните пътувания на Калина Тасева в Южна България – Карлово, Градево, Мелник, със спомени от ниви, хълмове с пълзящи или вихрещи се над тях облаци, скали, градини, забравени малки църкви, пусти манастирски дворове и мрачни кипариси, издигащи се като свещи между земята и небесата.
Самата наслада от красотата на природата при художничката е дълбоко човешка и творческа. Картините, създадени през последните години от творчеството на Тасева, излъчват една благородна мекота на цветовете, наподобяваща материята на копринено кадифе. Те са метафора за емоционалното отношение на художничката към света на природата, която я възхищава и вдъхновява с красотата си отново и отново.
Ръцете на Калина Тасева от снимката на нейния внук Сандро Арабян, с обагрените пръсти от цветния прах на пастелите, са емблематичен образ, който е жива част от картините ѝ. Това са нейните ръце, които догонват и улавят върху листа миговете живот, за да ги въплътят в неумиращо изкуство.
Куратор на изложбата е Пламена Димитрова-Рачева. Експозицията ще може да се види до 25 април включително.
