От КНСБ настояват народните представители да приемат ветото на президента Румен Радев и да преразгледат измененията в Закона за енергетиката. От синдиката разпространяват следната позиция:
„В редица свои позиции КНСБ нееднократно е заявявала, че за изпълнението на такава реформа, като пълна либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители, е необходима цялостна оценка на въздействието върху всички участници на пазара на електроенергия – домакинства, производители, търговци. Припомняме, че под натиска на синдикатите в края на миналата година с Решение на НС от 8.11.2022 г. битовите потребители останаха на регулиран пазар до 31.12.2025 г. По повод инициираните промени в Закона за енергетиката, представени за обществено обсъждане в края на юли 2023 г., в своя позиция КНСБ отново подчерта, че премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми поради опасността от рязък скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия. Проектът на решение не дава яснота относно точния механизъм за защита на домакинствата, начина на финансирането му и необходимите средства. Подобни становища изказаха от КЕВР и Омбудсманът на Републиката.
Единственото искане на протестиращите миньори и енергетици, което не намери място в Споразумението с правителството и част от партиите в Парламента от 3 октомври 2023 г., беше „Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средноевропейски нива на домакинствата в положение на енергийна бедност.“ Направеното предложение за редакция от правителството беше абсолютно неприемливо за синдикатите, поради което тази точка отпадна от Споразумението.
Още на следващия ден след подписване на Споразумението – 4 октомври, на заседание на Комисията по енергетика, беше приет ЗИД на ЗЕ, с който се премахват регулираните цени за битовите потребители от началото на 2026 г. КНСБ реагира незабавно с позиция, че не отстъпва от искането за отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г.
Реформата в България касае около 1/3 от електроенергийния пазар в България и засяга над 4,6 млн. битови клиенти (по данни на КЕВР от Годишния доклад до ЕК) и би следвало да е адекватно обмислена, както и да е предвидено достатъчно технологично време за изпълнението ѝ. По данни на Евростат над 2 млн. българи са енергийно бедни, 30% не могат да покрият разходите си за отопление, а 28% не поддържат дома си достатъчно топъл.
Имайки предвид, че сме страната с най-високо ниво на енергийната бедност в ЕС по всички показатели, с пълното извеждане на потребителите на свободния пазар в такива кратки срокове се рискува България да затвърди челното си място и в класацията по бедност на цялото население, а част от производителите и крайните снабдители да изпаднат в ликвидна криза.
КНСБ настоява за отлагане на реформата на пазара с оглед осигуряване на достатъчно време за адаптиране към промените, като се предвиди следното:
По отношение на битовите потребители:
– Създаване на фонд, който целево ще компенсира енергийно бедните домакинства в условията на свободен пазар на електроенергия. Необходимо е да се регламентира и начинът, по който този фонд ще финансира компенсациите, както и да се направят препратки към социалното законодателство в преходни и заключителни разпоредби, като се позволи енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти да бъдат обект на специални схеми за компенсиране при свободен пазар.
– Прилагане на диференциран подход и целеви компенсации за енергийно бедните домакинства, а не на всички битови клиенти. В обратен случай тези домакинства ще получават наравно компенсации с всички останали домакинства с по-високи доходи, което означава, че най-голям размер компенсации ще получат тези домакинства с най-високо потребление.
– Провеждане на допълнителна социална политика или план за действие за защита на енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти в условията на свободен пазар на електроенергия при покачване на цените на електроенергия (социални и/или енергийни помощи, финансова подкрепа, прилагане на мерки за енергийна ефективност или въвеждане на ВЕИ за такива потребители). Такава политика би следвало да е съобразена с дългосрочните цели на политиката за декарбонизация.
– Изготвяне на Стратегия за намаляване на енергийната бедност в България. Стратегията трябва да има ясно определени цели за намаляване на енергийната бедност, част от Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Чрез стратегията ще се осигури възможност за създаване на пакет от мерки за постигане на целите, както и да се оценява въздействието на предприетите мерки и напредъка.
По отношение на крайните снабдители и производители:
– Създаване на адекватна схема за компенсиране на разликата между пазарната стойност на електрическата енергия и стойността ѝ, изчислена по регулирани цени под себестойност. Липсата на такава схема води до неяснота, при очаквани разлики между покупна (свободна) и продажна (регулирана) цена на енергията, как ще се гарантира способността на крайните снабдители да си осигурят необходимия размер на оборотни средства за реализиране на цикъла по снабдяване на битовите клиенти. Същото поставя под риск финансовата стабилност на дружествата за изпълнение на законовите и лицензионните им задължения. Механизмът за компенсация трябва да гарантира финансова стабилност на крайните снабдители, за да не изпаднат в ликвидна криза поради недостиг на финансови средства и да се застраши сигурността на снабдяването.
– Запазване на „енергийния микс“ за регулирания пазар за по-дълъг период от време и запазване на възможността със заповед министърът на енергетиката да определя годишни количества енергия, които НЕК ЕАД изкупува от ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД. В обратен случай, при липсата на договорен механизъм за капацитет, сериозно ще се застраши функционирането на държавната ТЕЦ и „Мини Марица-изток“ ЕАД в разрез с постигнатите договорености част от Споразумението от 3 октомври 2023 г. и Решението на НС от 4.10.2023 г.
Предвид очакваното предоговаряне на НПВУ, широкият обхват на предвижданата реформа, нестабилната геополитическа обстановка, КНСБ призовава управляващите да се водят преговори и да се настоява пред Европейската комисия за отлагането на реформата и осигуряване на допълнително технологично време за изпълнението ѝ.
КНСБ настоява Комисията по енергетика в НС и народните представители да приемат ветото на Президента на Република България и да преразгледат ЗИД на ЗЕ като отложат реализацията на реформата на пазара на електроенергия и запазят регулираните цени на електроенергията до достигане на средноевропейски нива на домакинства в положение на енергийна бедност!“
