От КНСБ считат, че върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС. Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС, считат от синдиката и допълват:
„Според нас липсва логика да се намалява ДДС на крайната стока в заведенията и ресторантите на 9%, когато в същото време ДДС на междинните стоки остава 20%. Това означава, че крайната цена за потребителите няма да намалее, тя просто ще остане същата, като разликата от 11% ще бъде присвоена под формата на печалба от съответния бизнес. За КНСБ това не е нищо повече от преразпределяне на пари от бюджета към бизнеса. По този начин се намалява преразпределителната роля на държавата във време, когато ни трябва точно обратното. И без това по този показател сме на едно от последните места в ЕС. Оставаме скептични и относно твърдението, че по този начин делът на „сивата икономика“ в този отрасъл ще намалее. Все пак заслужава да отбележим единствения, според нас, стойностен елемент на измененията, предвидени в ЗИД на ЗДДС с вносители ГЕРБ и ОП – промяната в ЗБДО за 2020 г., с която се повишават минималните осигурителни доходи за групите професии от дейностите, за които се предлага промяна в равнището на ДДС. КНСБ приема това предложение като закъсняло признание за ролята на минималните осигурителни доходи за изсветляването на икономиката по принцип и за визираните в проекта дейности в частност. Надяваме се с тази промяна практиката на неглижиране ролята на този важен инструмент за борба със сивата икономика да бъде преустановена.“
Те посочват още, че е необходимо, когато се прави промяна в основния косвен данък, да се вземат предвид ценовите еластичности на търсенето и предлагането на стоките и услугите, които ще бъдат засегнати, предварително да се направи оценка на въздействието и ефектите. Анализът „разходи-ползи“, трябва да предшества намерението за въвеждане на каквато и да е промяна в данъчната система на България.
Според КНСБ, ако ще се отваря дебат за промяна в ДДС в посока неговото намаление, то това трябва да се случи за всички стоки и услуги, или за нито една от тях. Съгласни сме с аргументите на бизнеса, че България има една от най-високите ставки на ДДС в ЕС. Този разговор трябва да бъде част от по-мащабен такъв за общата данъчна политика, тъй като не може отделни налози да се разглеждат „при равни други условия“.
„Искаме категорично да заявим, че въвеждане на диференциран ДДС за конкретни отрасли и сектори, независимо кои са те, не е антикризисна мярка по своята същност. Всички икономически теории и практики отхвърлят подобни тези.“, категорични са от синдиката.
Очакваните загуби за държавния бюджет ще са около 3,65 – 3,85 млрд. лв. Очакваните общи допълнителни приходи от различните видове фискални инструменти, които предлага КНСБ, пък са 3,01 млрд. лв. Това ще ограничи негативния ефект от предложените данъчни промени до едва 640 – 840 млн. лв. Предвид редовните излишъци, които регистрира страната ни през последните години и наличието на значителни фискални буфери, не смятаме че това е значителна сума. Реалният ефект може да бъде много по-голям, но за тази цел е необходимо и съдействието на Министерството на финансите, посочиха още от КНСБ.
