„Искаме да се регулира професията „парамедик“, да бъдат създадени нови държавни образователни изисквания, които да отговарят на реалната подготовка на парамедика на европейско ниво. Създаването на наредба за регламентиране на професионалните дейности, които парамедиците мога да осъществяват самостоятелно или в екип, защото нямаме такава. Не знаем на база това обучение парамедикът, длъжността му е дотук и съответните колеги специалисти от другите медицински специалности казват – „но вие нищо не можете“. Те не са наясно ние на какво се обучаваме и какво можем действително. Трябва да се допълнят основните здравни закони като Законът за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване, Наредбата за медицински стандарт и спешна медицина, Правилникът за устройство и дейността на центровете за спешна медицинска помощ, където парамедикът да бъде включен като част от екипа.“
Това коментира пред журналисти председателят на „Съюза на парамедиците в България“ Ива Пехливанска преди първото им Общо събрание, което се проведе днес в аулата на Медицинския факултет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Тя изтъкна, че парамедиците носят юридическа отговорност и няма кой да го защити като ръководител или работодател, ако не са му точно и ясно определени законово действията.
Исканията на Съюза са оформени като проект, който е бил изпратен в здравното министерство. До проект за държавно-образователен стандарт – в Национална агенция за професионално образование и обучение, добави Пехливанска. По думите й очаква се сформиране на работни групи, в които да се включат с експертиза.
По време на пресконференцията беше коментирано, че в други страни парамедиците работят по двама. Невена Костова, която е заместник-председател на обединението и парамедик в Бургас, сподели:
„Работя в „Спешен център“. На терен отивам сама с шофьор. Ако можем и това да променим ще бъде голям напредък. Както знаем в цял свят обикновено са двама парамедика, които са и шофьори на линейки. По този начин, когато примерно отидем на терен, едно е човек да работи сам и друго е да има още един колега с него, който да оказва адекватна спешна медицинска помощ. Това е голям проблем. Тези, които са на терен, знаем как понякога ние само помагаме човешкият живот да бъде спасен, но не винаги се получава. Наистина бързата реакция, точно мислене и хладнокръвието са много важни, но когато си абсолютно сам – това изключително много затруднява и самия парамедик. (…) Навсякъде сме на първа линия. Последната ми смяна, която беше изключително натоварена, започнахме с тежка катастрофа, инфаркти, хипогликемични коми и т.н. И навсякъде трябва да се справиш абсолютно сам.“
Причината за това – няма я практиката да работят повече парамедици в екип, добави регионалният представител на „Съюза на парамедиците София“ Георги Борисов. Той даде пример от чужбина: „В Англия, когато се подаде спешен адрес, има повикване към „Спешния център“ – отиват парамедици. Диагностицират, правят изследвания, правят прегледа. Ако се налага извикват лекар-специалист към това състояние, което се отнася към момента на пациента. Той дава насоки какво да се направи. След това парамедиците го транспортират към болничното заведение. Лека полека тръгва това да се случва и в „Центъра за спешна медицинска помощ“ /ЦСМП/ в София, но не по правилния начин.“
Проблемът е, че няма отпуснати щатни бройки за парамедици, заключи Пехливанска. По думите й те са добре подготвени.
„Когато кандидатстват без да е отпусната щатна бройка, ръководителите им казват, че не търсят парамедици. Истината е, че не достигат екипи. Възрастовата граница в екипите на „Спешна помощ“ вече е над 55-годишна възраст, а ние не можем да внесем този така ценен ресурс, който е обучен да работи точно на терен при спешни състояния и да подпомага колегите си“, заяви тя.
Вторият проблем – парамедиците нямат длъжностна характеристика. В резултат на това те са третирани като шофьори, санитари, болногледачи, обясни Пехливанска и изтъкна, че един парамедик IV степен учи за професията 3 години, а след това продължава да се надгражда.
Често се налагало парамедиците да си купуват сами оборудването, разкри председателят на обединението.
В цял свят парамедикът е звеното между пациента и доктора. Той е човекът, който стабилизира и транспортира пострадалият човек до доктора, коментира и парамедикът и председател на „Клуб за бъдеще-Пазарджик“ Цвятко Луджев.
„Абсолютно на 100% мога да твърдя, че 90% от случаите абсолютно не са спешни. Как ги квалифицирам аз? Ако не отидем на този адрес – човекът на другия ден пак ще бъде жив и здрав. Има някакви изисквания кога да се пускат сирени и буркани и кога – не. Затова „Спешна помощ“ е такава. Всеки един неин адрес трябва да излиза със светлинни сигнали и да се прибира така. Другото нещо – в „Спешна помощ“ нас ни сравняват с доктори – какво можел да направи докторът и какво – ние да направим. В дипломата за парамедик IV степен пише: стабилизиране и транспортиране на пострадали и болни“, обясни Луджев.
Няма разграничение между спешна и неотложна медицинска помощ, потвърди Пехливанска. Според нея трябва да има бройки за парамедици и в „Реанимационните екипи“. Тя изтъкна, че предизвикателство пред професията е липсата на приемственост в институциите. Има огромен интерес към професията, но основното притеснение е свързано с реализацията.
„В България има над 2000 завършили, но реално реализиралите се и работещите са не повече от 150 души. Няма обявени щатни бройки за парамедици“, повтори председателят на Съюза.
