От Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи /СФСМВР/ ще поискат изменение на чл. 187, ал. 1, в Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Той гласи:
„Чл. 187. (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 06:00 ч.“
Мотивът на синдиката – в България единствено за служителите на МВР е предвидено продължителността на нощния труд да е 8 часа нощен, като за всички останали, според член 140 в Кодекса на труда /КТ/, той е с продължителност 7 часа:
„Чл. 140. (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.“
„Държавните служители на МВР, работещи на смени, с нищо не са по-различни от останалите, полагащи нощен труд в България. Нощният труд е с еднакво неблагоприятно въздействие за здравето на всички работници и служители и тези в МВР не са по-устойчиви от останалите“, коментира зам.-председателят на УС на СФСМВР Генади Тенев за Искра.бг.
Повод да го потърсим е тълкувателно решение на Върховния касационен съд /ВКС/ нощният труд на полицаите да се отчита по ЗМВР. За да вникнем в проблема трябва да проследим хронологията на възникването му, смята Тенев. По думите му всичко започнало с разговори с МВР през 2018 г. От синдиката са поискали да се направи изменение и допълнение на Наредбата за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, чрез което за държавните служители в МВР, работещи на смени да се въведе възможността, която е предвидена в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за нощен труд.
„Чл. 9. (2) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.“
Тенев поясни, че в писмо с изх. № 94-HH-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика /MTCΠ/ се съдържа обяснение на казуса: „Cъглacнo чл. 9, aл. 2 oт нapeдбaтa /HCOPЗ/, пpи cyмиpaнo изчиcлявaнe нa paбoтнoтo вpeмe, нoщнитe чacoвe ce пpeвpъщaт в днeвни c ĸoeфициeнт, paвeн нa oтнoшeниeтo мeждy нopмaлнaтa пpoдължитeлнocт нa днeвнoтo и нoщнoтo paбoтнo вpeмe, ycтaнoвeни зa пoднeвнo oтчитaнe нa paбoтнoтo вpeмe зa cъoтвeтнoтo paбoтнo мяcтo.
Гopнaтa paзпopeдбa oпpeдeля пpaвилoтo зa пpeвpъщaнe нa oтpaбoтeнитe нoщни чacoвe в днeвни, ĸaтo ce изпoлзвa ĸoeфициeнт. Toвa e пpaвилoтo, cпopeд ĸoeтo пopaди paзличнaтa нopмaлнa пpoдължитeлнocт нa днeвнoтo и нoщнoтo paбoтнo вpeмe, ycтaнoвeни в чл. 136 и 140 oт Koдeĸca нa тpyдa, зa 7 чaca пpeз нoщтa cлeдвa дa ce зaплaти тpyдoвo възнaгpaждeниe, ĸoлĸoтo зa 8 чaca пpeз дeня.
Имeннo ĸoгaтo нopмaлнaтa пpoдължитeлнocт нa днeвнoтo paбoтнo вpeмe e 8 чaca (чл. 136, aл. 3 KT) и нopмaлнaтa пpoдължитeлнocт нa нoщнoтo paбoтнo вpeмe e 7 чaca (чл. 140, aл. 1 KT), oтнoшeниeтo e 8 ч./7 ч., т.e. ĸoeфициeнтът зa пpeвpъщaнe нa нoщнитe чacoвe в днeвни e paвeн нa 1,143. Цeлтa нa тoзи ĸoeфициeнт e дa oпpeдeли тaĸa възнaгpaждeниeтo нa paбoтниĸa или cлyжитeля, чe ĸoгaтo тoй paбoти 7 чaca пpeз нoщтa, дa пoлyчaвa тpyдoвo възнaгpaждeниe зa 8 чaca.“
От цитираното съдържание се разбира, че този коефициент се получава от превръщането на нощните часове в дневни, предвид приетите в КТ нормална продължителност на днeвнoтo paбoтнo вpeмe, което съгласно чл. 136, aл.3 от KT е 8 часа и нopмaлнaтa пpoдължитeлнocт нa нoщнoтo paбoтнo вpeмe, което съгласно чл. 140, aл.1 от KT е 7 часа. В двата текста е определена нормалната продължителност. До юли 2020 г. в ЗМВР съществува аналогичен на чл. 136, ал. 3 от КТ и чл. 140, ал. 1 от КТ текст, с който е посочено нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР и това е чл. 187, ал. 1 от ЗМВР:
„Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.“
Но този текст е общ и в случая в ЗМВР липсва регламентиране на това каква е нормалната продължителност отделно за дневно работно време и на нощното работно време за тези служители, а чл. 187, ал. 3 допуска полагането труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, което съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ е нощен труд. Предвид това, че КТ е общ закон спрямо ЗМВР и в последния това не беше уредено следваше за тези служители на МВР да се прилага общата норма на чл. 140, ал. 1 от КТ и чл. 136, ал. 3 от КТ, обясни Тенев. Не на последно място е фактът, че нощният труд оказва неблагоприятно въздействие върху здравето и затова законодателят е предвидил в КТ редица особени уредби свързани с неговото разрешаване и забрана за полагане от служителите и работниците, допълнително възнаграждение, облекчаващи условия за ефективно полагане, както и намалена нормална продължителност спрямо дневния труд поради вредното въздействие.
След като в МВР не срещнали разбиране за проблема, от синдиката решили да инициират съдебни дела, за да проверят съдът на какво мнение е по казуса. Основоположници били огнеборците от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ във Варна, където са били образувани малко над 25 дела. Всички били спечелени на първа инстанция. Последвали нови дискусии с министерството, откъдето отговорили, че решенията не били окончателни и нещата можели да се обърнат на втора инстанция. Аргументирали се и с това, че полицейските служители получавали компенсация чрез ранното си пенсиониране. Тенев обаче посочи контрааргумент – всички държавни служители в МВР със статут по ЗМВР, се пенсионират при едни и същи условия, посочени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, но не всички полагат нощен труд.
Варненските пожарникари спечелили делата и на втора инстанция.
„Съдът реши, че тъй като не е уредено в специален закон, се прилага общият – Кодексът на труда и чл. 9 от HCOPЗ, която е за цялата страна и за всички работещи и служители, които полагат нощен труд.“
Тогава от министерството заявили, че решенията са от само един съдебен район. Стартирали дела и в Бургас, а впоследствие и в цялата страна. Създала се трайната и масова съдебна практика през годините, при която съдебни състави от различни съдилища в страната признават това право на служителите в МВР и присъждат категорично в тяхна полза заплащане на това приравняване. В този процес структурите по чл.37 от ЗМВР се осъждат освен да изплатят това приравняване със задна дата, но и лихвите по него плюс направените разходи по делото, което е сериозен разход за бюджета на МВР. Започнали да се трупат не само дължимите суми към служителите, а и разходите за делата, съдебните такси, адвокатските хонорари, таксите за експертизи от вещо лице и така нататък.
Докато делата били още около 200 от синдиката за пореден път се срещнали с ръководството на министерството. Отново получили отказ, като аргумент за него било изтъкнато наличието на едно решение на плевенския съд на първа инстанция в полза на МВР.
„Имаше съдебни състави, които не отсъждаха в полза на служителите, но процентът им беше много малък – около 2 на сто в цялата страна. По време на срещата ни беше даден пример с такъв състав от Плевен, на първа инстанция. Тоест аргумент, сходен 1:200, за да няма промяна. Искам да уточня, че на втора инстанция окончателното решение беше в полза на служителя. В резултата на поредния отказ тази възможност да се въведе и за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и да се приеме масовата съдебна практика, се стига до разрастване броя на съдебните искове, които за две години от десетки, нараснаха на хиляди“, коментира Тенев.
В един момент делата достигнаха около 4000-4500, добави той. И образно призова да се пресметне – при спечелени от служителите 2500 дела, предвид съдебните такси и адвокатските хонорари за първа и втора инстанция, както и експертизите и самите обезщетения, колко е изгубило министерството. По негови изчисления сумата възлиза на близо 3 милиона лева.
„Тръгна голямо плащане от МВР и предстоеше още по-голямо. (…) От икономическа и юридическа гледна точка нямаше логика МВР да не се съгласят с нас, а и при устойчива съдебна практика в болшинството съдебни райони, да упорстват с обжалване на решенията на първа инстанция, с което натрупваха допълнителни разходи от бюджета на МВР.“
Последвало искане от тогавашния министър на вътрешните работи, през министъра на правосъдието, защото той е компетентен, да сезира ВКС за тълкувателно решение по казуса, вследствие от което е образувано тълкувателно дело №1 от 2020 г., припомня Тенев.
Междувременно през юни 2020 г. от Районен съд-Луковит са направили преюдициалното запитване до Европейския съд в Люксембург за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време на полицаи и пожарникари и съответствието им с националното законодателство, предмета на което и във връзка с казуса по тези дела. В тази връзка е образувано дело C 262/20.
„Следствие от тълкувателното дело във ВКС и преюдициалното запитване, в някои съдебни райони в страната делата по казуса са били спрени, до излизане на решението на Европейския съд в Люксембург или тълкувателното решение на ВКС. На 24 февруари 2022 г. Европейският съд излезе с решение, в което най-важното, което пишеше е че щом няма специална норма за служителите в МВР, те могат да бъдат третирани по-различно от останалите в страната, само на основава на обективен и разумен критерий, тоест при наличие на допустима от закона цел на националното законодателство и е съразмерна на тази цел. Такъв обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закон цел, който да дава възможност за различно третиране на тези служители на МВР от останалите в страната, няма в националното ни законодателство.“
Същевременно през 2020 година група депутати са предложили чл. 187 от ЗМВР да бъде променен, като в него се запише уточнението: „Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 06:00 ч.“ Това се е приело и изменението е влязло в сила през юли 2020 г. По този начин, чрез специална норма в ЗМВР, е била стопирана възможността за нови дела.
На 15 март тази година стана ясно и тълкувателното решение на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС по тълкувателно дело №1/2020, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Решението е окончателно и трябва да се прилага от всички съдебни състави у нас.
„След настоящото решение не е ясно как ще приключват висящите към този момент дела. (…) Общо взето ВКС се произнесе, че 98% от съдебните състави в страната не са отсъдели правилно.„, посочи Тенев.
На 13 март на Портала за обществени консултации, е бил публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР. От СФСМВР ще поискат да бъде премахната направената през 2020 година промяна на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР.
По повод заплащането на нощния труд на полицаите, Тенев изтъкна, че размерът на заплащане на час нощен труд за служителите на МВР е в размер на допустимия минимум, което го прави най-нископлатеният в страната.
„До 2014 г. нощният труд, времето на разположени и работа на национални празници, въобще не се заплащаха на държавните служители в МВР и от СФСМВР стигнахме до дело в Комисията за защита от дискриминация и до Европейската комисия. От последната писмено сезирали ръководството на МВР, че ако това не бъде уредено в законодателството, както е за останалите работници и служители в страната, ще последват санкции за България. През годините с много усилия и протести успяхме да постигнем увеличение в размера за заплащане на час нощен труд от 25 ст. на 1 лев. Куриозът е, че според чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 20 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, които са в сила от 01.01.2021 г.: „За всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 и 06:00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.“ Тоест за всички работници и служители в страната за тази година минимално допустимият размера са 0,15 на сто от МРЗ което е 1,17 лв.. За 2023 г. размерът, определен за служителите в МВР, е 1,17 лв. за час нощен труд, това е минимално допустимият за тази година според цитираните текстове и МВР продължава да се движи на минимума. Смея да твърдя, че този минимален размер е по-скоро изключение за страната, отколкото правило при заплащане на нощния труд“, уточни той.
