Винаги ще имаме дълг към мъчениците и героите на Илинденско-Преображенската епопея. Със своята дързост, саможертва и воля, те сътвориха нова глава в националната ни история, наречена „Освободителните борби на македонските и тракийските българи“, чийто най-висок връх е въстанието от 1903 г. Това коментира проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология към БАН за „Фокус“, по повод 117 години от Илинденско-Преображенското въстание.
…
Проф. Елдъров отбеляза, че традиционно почит се отдава най-вече в дните на кръгли и юбилейни годишнини. Той припомни, за 100-годишния юбилей през 2003 г. По думите му именно тогава е било организирано най-масовото и мащабно честване на събитието в съвремието ни. Тогава е имало разнообразни прояви, конференции, исторически възстановки и документални филми.
„Това юбилейно национално честване вдъхна нов живот на традиционните масови поклонения на символични места на памет, залинели в началните години на прехода, като местността Попови ливади край гр. Гоце Делчев, Петрова нива при Малко Търново, Предела до Банско и Разлог. Тогава и в следващите години се издигнаха някои нови паметници, които също се наложиха като места за възпоменание и гордост.“
Тази година обаче се очертавало честванията да бъдат в пъти по-скромни от други години.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година в Македония, а на 19 август (нов стил) същата година в Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
