На днешната дата се навършват 144 години от Априлското въстание. То е избухнало на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица, а негов организатор е бил Българският революционен централен комитет /БРЦК/.
Въстанието е избухнало предсрочно заради предателство. То е било планирано за 1 май 1876 година, но подготовката му е била осуетена от османските власти. От 95 въстанали села и градчета в него са участвали едва около 10 хил. мъже, които са били въоръжени с огнестрелно оръжие.
Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързия му и кървав край.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.
Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската Освободителна война.
Априлското въстание изиграва и ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, с която се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава поема по пътя на капиталистическото развитие и отваря вратите за развитие на буржоазията.
