През тази година се навършват 145 години от рождението на Яни Попов, съобщават от Община Хасково. Областният управител доктор Стефка Здравкова разкри факти около войводата. Яни Попов е бил автор на химна на Странджа планина „Ясен месец веч изгрява“.
Войводата е бил роден на 27 септември 1876 година в лозенградското село Карахадър. Син е бил на видния духовен деец и революционер Никола Бъчваров и Параскева Милева Докова. Детството си Яни Попов е прекарал в родното си село до трети клас, след което е заминал за една година в Одрин и после две години е учил ковачество в Чорлу.
В началото на 1893 година войводата Лазар Маджаров го е приобщил да бъде работник на тайния революционен комитет в селото. През 1900 година обаче е станал провалът с отвличането за откуп на богатия доктор Константин Керемидчиолу. Наплатени били 800 златни турски лири на османската власт. Турците започнали масови арести в Лозенградска и Бунархисарска околия. На Яни Попов му се е наложило да избяга в България и се е установил в Бургас. Работил е като кантонер по железопътната линия Бургас – Поморие. В този период е бил осъден задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор.
През 1902 година той се завърнал нелегално в родното си място с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това всъщност е било началото на активната му дейност като комита. В началото четата е била водена от Маджаров, а по-късно е била разделена на три части. Яни Попов е застанал начело на едната. Той е възстановил старите и е изградил нови революционни комитети в полските села.
На следващата година на Петрова нива се е провело събрание на Одринския революционен окръг, където се е взело решението за обявяването на въстанието в Тракия. Именно там Яни Попов е участвал като делегат и е бил определен за войвода на Лозенградския революционен район. Самият войвода е разказал спомените си:
„През 5 август 1903 година стар стил следобед, аз обявих въстанието – Илинденско-Преображенското в село Каваклия. Преди това изпратих във всички български села по един-двама четници да обявят въстанието заедно със смъртните дружини. В село Ениджия наредих то да се обяви с камбани. Така цялото поле под Лозенград – Бабаескийско пламна. Всичките телефонни и телеграфни линии бяха прекъснати. Четниците ми, въстаналите от народа и аз, се оттеглихме в Странджа планина. На върха Марковец, до село Кула, бяхме посрещнати от Лазар Маджаров и другите чети.“
Участвал е в Балканските войни, като след Междусъюзническата се установил и живеел в Ортакьой днешния Ивайловград, където е бил погребан. Той е бил един от създателите и стожерите на Тракийската организация, която е била учредена за защита интересите на тракийските бежанци. Благодарение на нея през 1928 година е бил проведен и първият възпоменателен събор на Петрова нива.
Яни Попов е бил автор на стихосбирката „Странджанска гусла“. Във второто ѝ издание е било поместено и пълният текст на неговия знаменит въстанически марш „Ясен месец“, който се е утвърдил като химн на Странджа и тракийци. Яни Попов е починал в Ивайловград през 1954 година. Неговата памет се пази и почита от жителите на града. Една от големите улици в Ивайловград носи неговото име, а в началото ѝ има барелеф на воеводата.
