На днешната дата се навършват 173 години от рождението на една от най-големите личности в българската история – Христо Ботьов Петков.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. по стар стил – навръх Коледа на 25 декември 1847 г. Обстоятелство, което според Захари Стоянов е знаменателно и той пише в биографията на великия революционер, поет и публицист:
„Самите дати на неговото появяване на бял свят като че ли предсказват, че той ще расте и умре в бури. По тая причина, че се е родил на Рождество, според българския обичай, турили му името Христо, именник на Спасителя.“
С извънредно активния си и динамичен живот, с дръзкия си, неспокоен, титаничен дух, със силния си, вулканичен характер и невероятен интелект, с магнетизма на своята личност, с героичната и романтична смърт-подвиг и особено със своето забележително творчество Ботев битува в съзнанието на българина като една митологизирана фигура, стояща във и извън своето време.
Тази гранична позиция, която той заема в националното ни културно пространство е може би най-яркият знак, емблемата на неговото присъствие. То съчетава в едно както белезите на възрожденското мислене и съзнание, така и една твърде висока степен на художествена обобщеност. Едно екзестенциално осмисляне на вековните теми за живота, любовта, свободата, подвига и смъртта.
Някои от най-запомнящите се стихове на Христо Ботев са „Елегия“, „Майце си“, „Към брата си“, „До моето първо либе“, „На прощаване в 1868 г.“, „Борба“, „Патриот“, „Хайдути (Баща и син)“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“.
