На 31 октомври 1991 г. тогавашният екоминистър издава заповед, с която обявява „Централен Балкан“ за национален парк. Площта му е 71 669.5 ха. През 1999 г. е прекатегоризиран като национален парк.
В границите на Парка са обособени 9 резервата, като целта им е да се запази непокътнато биологичното разнообразие на Централен Балкан. Общата площ на деветте резервата в Парка („Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Стара река“, „Джендема“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“, „Соколна“), е 20 019.6 ха, 28% от площта му. През 2008 г. в резултат използването на по-точни методи при обявяването на защитена зона Централен Балкан, като част от мрежата Натура 2000 площта на Парка е изчислена на 72 021.1 ха.
Национален парк „Централен Балкан“ е част от европейската екологична мрежа Натура 2000 едновременно като зона за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Паркът е и сертифициран член на Федерацията на Европейските природни и национални паркове (EUROPARC Federation).Удостоен е с Европейска диплома за защитени територии от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Поради изключителната си ценност, най-представителните букови гори в деветте резервата на Парка са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от сериен обект „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“.
Националният парк и пет от общините край него – Троян, Севлиево, Павел баня, Карлово и Антон, са обявени от програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“ за Биосферен парк „Централен Балкан“ – признание за съхранената природа и културна идентичност на региона.