Всяка година на 15 септември светът отбелязва Деня за борба с лимфома. Заболяването е трудно за диагностициране, тъй като в голяма част от случаите протича безсимптомно. Целта на този ден е да се повиши информираността за заболяването, като по този начин ранните симптоми станат по-разпознаваеми, а ранната диагностика би увеличила шансовете за успешен изход на заболяването.
Тазгодишната кампания е 20-а юбилейна. Тя е фокусирана върху емоционалните ефекти от живота с лимфом. Глобално проучване показва, че повечето пациенти и лица, които се грижат за тях, изпитват емоционални ефекти, включително тревожност, депресия и страх от рецидив или прогресия на рака, казва подп. доц. Иван Киндеков, началник на Клиника „Хематология“ на ВМА.
Той е категоричен, че честните разговори между пациентите и техните лекуващи лекари могат да им помогнат за справяне с емоционалните проблеми. Затова и мотото на световния ден през 2024 година е „Време е за малко честен разговор!“.
Лимфомите, едни от често срещаните злокачествени хематологични заболявания, произлизат от лимфната тъкан, която е част от имунната система. Делят се на две големи групи: Болест на Ходжкин /приблизително между 10-15% от новодиагностицираните пациенти/ и Неходжкинови лимфоми /между 80-85% от новодиагностицираните пациенти/.
В световен мащаб честотата на заболеваемост нараства постоянно през последните години. Въпреки че за България няма точна статистика, се предполага, че следваме световната тенденция – 7% от новодиагностицираните с онкологично заболяване мъже и 5% от новодиагностицираните с онкологично заболяване жени всяка година чуват страшната диагноза. Очакванията са до 2040 г. да има ръст в заболеваемостта от лимфом в световен мащаб, с приблизително 50-60%. В България засега няма обобщени данни за точната заболеваемост от лимфом.
Някои от рисковите фактори за развитие на заболяването се предполага, че са: автоимунните заболявания, имунодефицитни състояния, приложение на имуносупресивна терапия, използване на пестициди в работна среда, йонизиращата радиация, фамилната обремененост. Рисков фактор за развитие на лимфом на Ходжкин е Ебщайн-Бар вирусната инфекция. Важно е да подчертаем, че симптомите на лимфома могат да са идентични с тези на други заболявания. Лекарска помощ трябва да се потърси при: увеличени и неболезнени лимфни възли /на врата, подмишниците/, суха кашлица, повишена температура, нощни изпотявания, умора, загуба на тегло, сърбеж.
Диагнозата се поставя посредством биопсия на засегнат лимфен възел или костен мозък, пояснява доц. Киндеков. Съвременната диагностика включва още имунохистохимично изследване, флоуцитометрия, цитогенетично изследване и ПЕТ/КТ.
Това ни дава възможност да разграничим отделните подвидове лимфоми и по този начин да прецизираме и подходим индивидуално към съответния пациент. Всичко това се прави с цел подобряване на общата преживяемост и качество на живот, казва още специалистът. Статистиката сочи, че общата 5-годишната преживяемост е съответно 87% за болест на Ходжкин и 71% за Неходжкиновите лимфоми. Трудните моменти в битката с болестта са много. Но тази битка е обща – между пациентите и техните семейства, и на нас – техните лекари. Заедно трябва да вървим срещу тези предизвикателства, да си вдъхваме кураж и надежда. да мечтаем.
Затова е време за един честен разговор за лимфома, казва още доц. Киндеков.
Акад. Денков: Качественото образование изисква по-лесен достъп до знания
