На 14 октомври почитаме Света Петка – една от най-тачените и обичани светици е нас. В народния календар празникът е известен още като Петковден.
Светицата е родена през ХI век в градчето Епиват на Мраморно море, недалеч от Константинопол в заможно семейство. Още като девойка тя раздавала скъпите си дрехи на бедните. Когато родителите ѝ починали, тя дала имуществото си на сиромасите и като поклонница обиколила много храмове и обители край Константинопол и Йерусалим. После заживяла като отшелница в Йорданската пустиня. След време ѝ се явил ангел, който ѝ казал да се върне в родината си и там да почине. Св. Петка отишла в родния си Епиват и след 2 години починала.
В представите на предците ни Св. Петка била медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец и закрилница на жената и рода. Вярват, че има свръхестествена сила да лекува бездетни и млади родилки. По стар обичай на Петковден жените споменават мъртвите и в тяхна памет раздават подавки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
В памет на светицата се прави семейна родова служба. Месят се малка питка за здраве и благополучие на семейството.
В календара празникът е известен още като зимен Петковден. Той бележел края на стопанската година и началото на нечистите дни, които продължават до Димитровден – 26 октомври. През това време са забранени веселбите, правят се магии и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответствал по един месец в от нея. Когато нечистите дни отминат, започват сватбите. По къщите тръгват годежари, а стопанките организират седенки и надпявания.
Именници са – Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашкев, Паца, Паша, Пачо и техните производни.