Днес отбелязваме Световния ден за борба с алергиите. Целта е да се повиши информираността към алергичните заболявания и превенцията им.
Най-често срещаното алергично заболяване при хората е така наречената „сенна хрема“ или „алергичен ринит“. В зависимост от типа на сенсибилизацията, клиничните прояви могат да бъдат сезонни и целогодишни, като полените са преобладаващи сред алергените от външната среда. Най-честите признаци на алергичния ринит са кихането, сърбежът в носа и очите, обилната водниста секреция от носа, дразненето в носоглътката, обяснява началникът на Отделението по професионални болести с дейност по клинична алергология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив доц. д-р Светлан Дерменджиев, дмн.
Симптомите се изострят в зависимост от вида на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и основен компонент на домашния прах, към който много пациенти са свръхчувствителни.
„Обичайното развитие и разпространение на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младите хора. От него страдат между 15-20% от населението, а в някои страни популационната честота стига до 25%. Сравнително висока е честотата на заболяването и в активната възраст“, казва доц. Дерменджиев, като освен алергични, при възрастните хора се наблюдават и други причини за поддържане или възникване на симптомите – употреба на медикаменти, хормонални причини, въздействие на фактори от работната среда, експозиция на иританти и други. В зрялата възраст, при ненавреме диагностициран и неправилно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма.
Астмата се явява своеобразен „връх“ в т.нар. „атопичен марш“ (б.а.- Атопичен марш се нарича последователността от алергични заболявания, възникващи на определен етап от живота на човека). Данните от редица представителни проучвания сочат 50 до 70, а в някои случаи до 80% коморбидност между ринита и астмата. Според доц. Дерменджиев, когато пациентът получи оплаквания, трябва да потърси помощта на специалист алерголог.
Доц. Дерменджиев отваря скоба и уточнява, че лечението не е шаблон, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано. Затова в съвременната медицина и в клиничната алергология, включително, се говори за персонализирана терапия. Лечението на всеки пациент е съобразено както с основното му заболяване, в случая с ринита, но то се индивидуализира, като се отчитат редица други фактори, като например възраст, пол, индивидуална непоносимост към лекарства, наличия на придружаващи заболявания, назначено лечение по повод тези съпътстващи заболявания или операции.
Специалистът отбелязва, че следва да се вземат предвид и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит, следва да се извършват съвместно от специалисти по алергология и професионални болести.
„Много е важно да не се самолекуваме, защото можем да си навредим. Свидетел съм ежедневно на подобни случаи, в които пациентите първо сами си поставят неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в областта на носоглътката. Други пък си „самоназначават“ лечение и това влошава състоянието им“, подчертава специалистът.
Той допълва още, че фармакотерапията на алергичния ринит се променя, което е продиктувано от многото нови препарати, които навлязоха в клиничната практика от 2000 година насам. Новите медикаменти разширяват възможностите за ефективно терапевтично повлияване на заболяването и подобряват качеството на живот на пациентите.
Съветът на доц. Дерменджиев към страдащите от алергичен ринит е да се консултират със специалист алерголог или специалист оториноларинголог. Колаборацията между двете специалности гарантира точното и навременно поставяне на диагнозата и очаквания добър ефект от назначеното лечение.
„Нашето отделение в университетската болница „Свети Георги“ е точното място, където пациентите могат да получат правилния съвет, правилната диагноза и адекватното лечение от специалистите алерголози“, казва доц. Светлан Дерменджиев.
Статистика
Проучване на екип от Клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“– София, резултатите, от които са публикувани в списанието на Българското дружество по алергология през 2000 година показва, че честотата на алергичния ринит у нас възлиза на 17-18%. Тя е статистически сравнима с установената популационна честота в повечето Европейски страни. А честотата на професионалния ринит е от порядъка на около 6%. Тези резултати се потвърждават и в проучването, което аз съм провел във връзка с първия ми дисертационен труд, посочи доц. Дерменджиев.
