Днес се отбелязват 30 години от създаването на Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинската академия /ВМА/. Вече 3 десетилетия мисията му е да бъде в помощ на клиниките на лечебното заведение, да работи за развитие на трансфузионната система и безвъзмездното кръводаряване у нас.
Военният кръвен център е създаден през 1993 година под ръководството на доцент Андрей Андреев. Той обединява в екипа си група млади лекари, лаборанти и медицински сестри, които полагат основите и дават възможност за надграждане на структурата.
Един от тези медици е д-р Румен Попов – тогава млад специалист, а днес професор, който вече 19 години е начело на Центъра. Спомня си началото – трудно и изпълнено с много предизвикателства, със солидна подготовка на теория, но с минимален практически опит. С много труд и постоянство обаче успяват да се наложат в трансфузионната практика на страната ни.
„Изградихме работещ автономен кръвен център, който е мощен гръб по отношение на трансфузионната терапия на ВМА. Тогава бяхме много по-малко хора, обемът на работа също беше много по-малък. С годините нещата се променяха. Особено през последните 5-6 години. Трябваше да влезем в темпото на ВМА, която е водеща болница, с голям обем дейност и ежедневни предизвикателства“, коментира проф. Попов и добави:
„Годините са много, незабравимите моменти в работното ежедневие на Центъра също: Най-емоционално бе в началото, когато започнахме работата с кръводарители и много неща трябваше да научим ускорено. Лека-полека, но много бързо навлязохме в дебрите на трансфузионната хематология и с всяка година отчитаме ръст на безвъзмездните кръводарители, в това число и току що навършили пълнолетие и вече имащи право да кръводарят.“
Статистиката от последните 10 години сочи 64 011 кръводарявания, половината от които /32 006/ са от военнослужещи и цивилни служители във военните формирования. За сравнение – през 2013 година кръводарителите във ВМА са 5230, а през 2023 година – 6950.
„Имаше един много труден момент, около 2007 година, когато армията стана кадрова. Тогава изведнъж имаше огромен срив на кръводаряването. Беше изключително трудно. Трябваше да се стегнат коланите и ние го направихме. Започнахме активна работа с лекарите от военните формирования и така успяхме да убедим кадровите военнослужещи, че една от мисиите им е именно кръводаряването. Имаше много напрегнати моменти, но днес резултатите са налице, а някои от военнослужещите имат по 15 и повече кръводарявания“, обясни проф. Румен Попов.
Друг тежък период е по време на пандемията от COVID-19. И тогава военномедицинските мобилни екипи за кръводаряване не спират работа, за разлика от цивилните центрове. И успяват да запазят възходящата тенденция.
„Пандемията беше страшна, но ние не спряхме работата си. Напротив, мобилизацията беше пълна. В началото, когато основно средство за лечение на болните бе реконвалесцентната плазма, трябваше да реагираме светкавично. Ние не познавахме самата методика за нейната подготовка. Наложи се да пътуваме до Италия с колеги инфекционисти, където ни обучиха как трябва да се случват нещата. И го направихме буквално за няколко дни след завръщането ни. Успяхме да помогнем на много пациенти, не само от нашата болница, защото месеци наред единствено при нас можеше да се дарява плазма“, спомня си проф. Попов.
Друг силно емоционален момент в историята на военния кръвен център е началото на чернодробната трансплантология във ВМА.
„По време на първата такава интервенция прекарах цяла нощ с екипа в операционната. Видях трудности, с които колегите се сблъскаха, трудностите, които ние имахме при осигуряването на тези пациенти. Пред очите ми е как хирурзите се сменяха по време на работа, защото трансплантацията продължи цяла нощ. Радва ме това, че винаги сме били опора на хирурзите и благодарение и на нас, те са се справяли отлично. /…/ Наша основна задача е да работим всеки ден за доверието на дарителите, за да се връщат отново при нас. А това става възможно, когато екипът е изграден от професионалисти, които знаят своите задължения, които са отговорни в работата си и отговорни пред ВМА. Именно хората са най-голямото богатство на Кръвния център и аз се гордея с всеки от моя екип“, споделя развълнувано проф. Румен Попов.
„През всички тези години успяхме да помогнем на страшно много пациенти. Голяма част от тях не подозират, че са изписани живи и здрави след тежки заболявания, благодарение и на нашата работа. Това няма как да не ни удовлетворява. Ние помагаме на болници от цялата страна и ще продължим да го правим и занапред“, казва още той.
А на финала професорът споделя още една положителна новина – до броени дни ще приключи и ремонтът на Кръвния център на ВМА: пълна промяна – и по отношение на битовите условия, и по отношение на апаратурата“, коментира още той.
Проф. Румен благодари на всички съмишленици на ВМА в битката за човешкия живот, както и на екипа на Центъра по трансфузионна хематология за усилията и отдадеността в работата, като им пожелава много здраве и късмет.
