От 13-годишна Ева е прикована на легло. Вече над 7 години майка й Надежда Георгиева се грижи за нея, но отскоро и нейното здравословно състояние се е влошило. Ако не получат скоро помощ, те няма да има с какво да оцеляват.
Ева е била талантливо дете. От 5-годишна е свирела на пиано и бързо напредвала. Рисувала много добре, пишела стихове. В училище била пълна отличничка. Обичала да чете книги и списания, но най-вече енциклопедии. Интересувала се за причините, пораждащи физичните и химичните явления. Искала микроскоп, за да изследва растенията. Трагедия обаче преобръща живота на будното дете. При тежка автомобилна катастрофа бащата на Ева загива на място, а тя получава тежка черепно-мозъчна травма. Следват множество операции, но момичето остава на легло и неподвижно.
„Пропуснахме абитуриентския бал, юбилея на 20 години“, споделя майка й пред „Про Нюз Добрич“.
Младото момиче не може да говори, но комуникира с Надежда с мигане на очи. Майка й твърди, че Ева чува и разбира всичко. Лекарите от години обаче са отписали момичето. Ева обаче не се предава и продължава с крехкото си тяло борбата за всяка глътка въздух и ден живот.
Вследствие на големия стрес Надежда е направила инсулт и се е наложила операция. Междувременно близки разпратили епикризата на Ева в много клиники в чужбина, а от няколко места дали надежда, че състоянието й може да се подобри. В рамките на организирана през 2016 г. дарителска кампания се събрали необходимите пари.
„Операцията на Ева не се проведе, въпреки че очакванията бяха големи. В клиниката в Истанбул бяха обещали, едва ли не, да направят чудеса. Но професорът отказа да я оперира, тъй като Ева бе много слабичка. Там са я претеглили и се е оказало, че тежи едва 27 кг. Професорът преценил, че с това тегло едва ли ще издържи упойката“, обясни Надежда.
„Върнахме я от Истанбул, не само без операция, но дори и с увреждане. Един от рехабилитаторите бил малко груб и контузил Ева – или е счупил ръката, или я е измъкнал от рамото или лакътя. Но Ева беше с много силни болки. Когато й стиснехме ръката, тя се дърпаше, почервеняваше и се изпотяваше от болка. Чак косата й се изпотяваше. Толкова силна бе болката. С течение на времето ръката явно спря да я боли, защото вече не реагира по този начин. Но общото й състоянието се влошава. Костите й започват да се изкривяват. Ръката, която не беше контузена, се изкривява трайно от лакътя и от рамото. От пет години китките й са изкривени, също пръстите на ръцете и ходилата на краката. Сега започват да се изкривяват ръцете. Най-лошото е, че се изкривява и вратът“, споделя отчаяната майка като допълва, че храни дъщеря си през сонда.
В началото лекарите твърдят, че Ева е в будна кома. Надежда обаче не е сигурна.
„В „Пирогов“ й даваха много силни успокоителни три пъти на ден, особено за дете и то на такива килограми. Там уточниха диагноза „будна кола“. Когато се прибрахме в Добрич, спряхме тези лекарства и изведнъж Ева се събуди от будната кома. Според мен след спирането на лекарствата, тя е спряла да спи. Един човек в будна кома не би могъл да реагира така, както Ева. Тя разбира всичко и се опитва по всякакъв начин да контактува. Измислили сме си сигнал да отговаря с „да“ или „не“ – с поклащане на глава или стискане на очи. Когато й е мъчно – плаче. Когато нещо я притеснява – променя физиономията си, става тревожна, напрегната. Когато й кажем нещо смешно, тя се смее. Това не може да го прави човек в будна кома“, твърди Надежда.
Миговете на щастие обаче са рядкост. По-често в дома се настанява болката и отчаянието. Надежда е много огорчена от факта, че лекарите буквално са отписали детето й.
„Когато отида при невролог или друг лекар, те реагират така, сякаш искат да ми кажат, че детето си отива и няма оправяне“, споделя тя.
От няколко години от Бърза помощ отказват да се отзоват, когато разберат за кой адрес е повикването.
„Когато дойдоха за последен път, след като Ева получи тежък гърч, докторката каза, че нищо не може да направи, освен да й бие „Диазепам“.“Диазепам“ имам и аз – и на ампули, и на хапчета. Тя нищо повече не можа да направи. Когато следващия път се обадих в „Бърза помощ“, щом операторът разбра за кого става въпрос каза, че те не могат да помогнат с нищо. Тогава Ева се задушаваше от секретите от трахеостомата. Разполагали само с трима фелдшери, които не могат да направят нищо. Препоръча ми да наема линейка и да заведа детето в Спешното отделение, а там ще извикат специалист – реаниматор. За щастие, Ева успя да продиша и нещата се разминаха. През последните години може да се каже, че не ни обслужват. Миналата година Ева получи пневмония. Обаждах се неколкократно на личната лекарка, но тя не ми вдигна телефон. Принудих се да наема линейка. Заведох Ева в Спешното отделение, където установиха, че има пневмония и я приеха в болницата. Там я лекуваха с антибиотици. Закрепихме положението. Миналата година пак имахме проблем с дебелото черво. Пак се обаждах на личната лекарка няколко пъти. Тя отново не ми вдигна. Наложи се с линейка да я заведа до болницата и оттам я настаниха в отделението“, разказва майката за безизходицата, в която е попаднала.
След кръвоизлива в мозъка и направената операция на главата, Надежда не може да работи. Стои у дома и се грижи за Ева, доколкото може. Заради здравословното си състояние обаче й е много трудно. Затова е наела жени, които й помагат през деня и през нощта в грижите за момичето. Понякога й е толкова зле, че се налага жените, които обслужват Ева, да се грижат и за Надежда.
„Случвало се е да не мога да стана от леглото, за да отида до тоалетна и жените ми носят подлога в леглото“, споделя майката.
Всеки месец разходите им са около 3 000 лева – за лекарствата, за храната, за жените, които се грижат за Ева. Голяма част от средствата отиват за медикаменти. Последното лекарство, изписано за декубиталните рани на Ева, е спрей със сребърни йони, само единият флакон от който струва 35 лева, но свършва много бързо. Освен това лекарствата и за двете се купуват без рецептурна книжка, тъй като не се покриват от Здравна каса, обяснява Надя.
Досега успявала да се справи финансово. Използвала е половината от парите, които застрахователната компания изплатила на Ева. След като клиниката в Истанбул отказала да направи операцията, част от събраните пари останали. Но вече и те са свършили. Сега ползват пари от сметката на майката на Надя, но и те са на изчерпване. Остават половината от парите от застраховката на Ева. Надежда няма представа за колко време ще стигнат. Но е наясно, че когато и те свършат, двете няма да има с какво да живеят. Единственият им шанс да оцелеят е отново добри хора да им подадат ръка.
Всеки, който желае да помогне на двете жени, може да направи дарение по сметката:
Експресбанк
BIC: TTBBBG22
BG95TTBB94001526840077
Надежда Петрова Георгиева
За преводи от чужбина името е Nadezhda Petrova Georgieva
