За Рима Яременко 5000-километровата одисея за бягство от руската окупация завършва там, където е започнала. 68-годишната украинка разказва, че е прекосила три държави за шест дни само за да се установи от другата страна на реката, в обсадения си роден град. Тя е изминала дълъг път с автобус през Русия, Латвия и Полша, за да стигне дотук. От контролирания от украинците град Херсон, където тя живее сега, слабите очертания на град Олешки се виждат отдалеч, пише „Associated Press News“.
Рима споделя, че е живяла под властта на Москва в продължение на 15 месеца, понасяйки грохота на постоянния обстрел, за да бъде близо до любимия си дом и цъфтящата си градина. След това домът на жената е бил унищожен, тъй като разрушаването на язовир Каховка през юни е предизвикало катастрофално наводнение, превръщайки имота в руини. Тогава тя е била изправена пред труден избор – да остане без дом, докато войната бушува наблизо, или да избере единствения изход – дълго, заобиколно и несигурно пътуване през Русия.
„Не искахме да тръгваме, но след като водата ни заля, реших, че няма причина да оставам“, казва Рима.
Стотици други местни жители също са заминали, изоставяйки наводнените си домове, за да пътуват през огромни територии от окупирана земя, през контролно-пропускателни пунктове, които изискваха мъчителни разпити, и през градското сърце на Русия – всичко това, за да достигнат границите на Европейския съюз. Сега, когато са извън обсега на руските власти, избягалите разказват от първа ръка за живота си под окупация и за трудното си бягство от контролираната от Кремъл територия. Някои от тях са съгласни да споделят при условие, че ще бъдат идентифицирани само с част от имената си, тъй като все още имат роднини, живеещи на окупираната територия.
Докато двете страни се обвиняваха взаимно за разрушаването на язовира, нивото на водата спадна и гръмотевичният артилерийски огън се възобнови. Военните действия се засилиха по река Днепър, която бележи линията между сражаващите се армии на Киев и Москва. Руските твърдения, че Украйна е отговорна за това, преди време бяха оспорени от разследване на “Associated Press”.
Непрекъснатият обстрел повлия изключително тежко за хората, които вече се бореха със сериозни проблеми като бездомност и липса на питейна вода. Повечето от тях не разполагат с пари за възстановяване на щетите и покриване на ежедневните си нужди. Окупационните власти отпускат само 10 000 рубли (100 долара) като компенсация.
Първоначално жителите, които са избрали да останат, споделят, че са се надявали, че бързата украинска контраофанзива ще ги освободи, но колкото повече време е минавало, толкова повече те са се страхували, че ще получат принудително руски паспорти.
„Въпреки че водата се отдръпна, бедствието продължава,“, казва Евгений Ришчук, кметът на Олешки в изгнание, който поддържа връзка с жителите.
Екип на “Associated Press” разговаря с девет души, които са напуснали Олешки в периода от 13 юни до 1 юли. Единственият изход от окупираната част на Херсонска област е през Крим, който беше анексиран от Русия през 2014 г. Данните на хората, избрали да предприемат пътуване, са били обработени в административния град Армянск, където се проверяват телефони, събират се пароли за електронна поща, а заподозрените в сътрудничество с украинските сили се разпитват или задържат, като в някои случаи никой не чува нищо повече за тях.
Някои от тях не могат да преминат просто защото са загубили документите си и нямат пари, казва Нели Исаева, директор на „Помощ за напускане“, организация, която работи дистанционно в помощ на украинците, които са хванати в капан на източния бряг и искат да избягат.
Друг украински гражданин, 28-годишният Юри, бивш журналист, разказва, че е избрал да загърби журналистическите си пълномощия и да изтрие контактите от телефона си. В продължение на месеци той е предавал координати за движението на руската армия на приятели, свързани с украинските сили. В град Олешки той си е намерил работа в кулинарен магазин, посещаван често от руски военнослужещи. За да оцелее, младият мъж се е държал учтиво и е завързвал разговор с войниците. Някои от тях му споделяли, че ще се борят за територията си докрай. Други казвали, че искат да се приберат у дома, а той се е преструвал, че им съчувства. Малко след това е бил допуснат до кримския град Армянск. Подобно на много други обаче, Юри решил да се насочи към единственото място, където се чувства у дома си. От другата страна на реката, в град Херсон, където руските бомбардировки са постоянни.
