Отчаянието в северната част на Газа нараства, а палестинците се борят да възстановят домовете си

Отчаянието в северната част на Газа нараства, а палестинците се борят да възстановят домовете си, пише „Асошиейтед прес“. Когато нощта се спусне над северната част на Газа, голяма част от градския пейзаж от срутени сгради и натрупани отломки става черен. Живеейки в руините на дома си, малките синове на Равия Тамбора се страхуват от тъмнината, затова тя включва фенерче и светлината на телефона си, за да ги успокои, докато батериите издържат.

Разселена през по-голямата част от 16-месечната война, Тамбора се връща в дома си. Но това все още е разочароваща обвивка на живота, споделя тя:

„Няма течаща вода, електричество, отопление или услуги, нито инструменти за разчистване на развалините около тях.“

По данни на Организацията на обединените нации близо 600 000 палестинци са се върнали обратно в северната част на Газа по време на вече едномесечното прекратяване на огъня в Газа. След първоначалното облекчение и радост, че са се върнали в домовете си – дори и да са повредени или разрушени – сега те са изправени пред реалността да живеят в отломките в обозримо бъдеще. Тамбора подчерта:

„Някои хора желаят войната никога да не е свършвала, чувствайки, че би било по-добре да бъдат убити. Не знам какво ще правим в дългосрочен план. Мозъкът ми спря да планира бъдещето.“

Шестседмичното прекратяване на огъня трябва да приключи в събота и не е сигурно какво ще се случи по-нататък. Полагат се усилия за удължаване на спокойствието, докато се договаря следващата фаза. Ако сраженията избухнат отново, завърналите се в северната част на страната може да се окажат отново в центъра им.

Мащабната работа по възстановяването няма как да започне

В доклад от миналата седмица на Световната банка, ООН и Европейския съюз се оценява, че възстановяването на Газа ще струва около 53 млрд. долара, след като цели квартали бяха унищожени от израелските бомбардировки и офанзиви срещу бойците на Хамас. В момента няма почти никакъв капацитет или финансиране за започване на значително възстановяване.

Приоритет е незабавно да се осигури възможност за живот в Газа. По-рано през февруари Хамас заплаши да задържи освобождаването на заложници, ако не бъдат допуснати повече палатки и временни убежища в Газа. След това тя промени позицията си и ускори освобождаването на заложници, след като Израел се съгласи да допусне мобилни къщи и строителна техника.

По данни на ООН хуманитарните организации са увеличили услугите си, като са създали безплатни кухни и пунктове за доставка на вода и са раздали палатки и брезенти на стотици хиляди хора в Газа.

Президентът Доналд Тръмп засили натиска, като призова цялото население на Газа да бъде изведено за постоянно, за да могат САЩ да поемат територията и да я преустроят за други. Отхвърляйки предложението, палестинците признават, че искат помощ, за да се възстановят сами.

Общината на град Газа започна да ремонтира някои водопроводи и да разчиства отломки от улиците, заяви говорителят Асем Алнабих. Но тя не разполага с тежко оборудване. Само няколко от нейните 40 булдозера и пет самосвала все още работят, каза той. Газа е пълна с над 50 милиона тона отломки, за разчистването на които са необходими 100 камиона, работещи с пълен капацитет в продължение на 15 години, изчислява ООН.

Семействата се опитват да се справят ден за ден

Къщата на Тамбора в северния град Бейт Лахия е разрушена от въздушен удар в началото на войната, затова тя и семейството ѝ живеят в близката индонезийска болница, където тя работи като медицинска сестра.

След прекратяването на огъня те се преместват отново в единствената стая в къщата ѝ, която е полуразрушена. Таванът е частично срутен, стените са напукани; оцелелите хладилник и мивка са безполезни, без вода и електричество. Подреждат чаршафите и одеялата си в един ъгъл. Тамбора споделя, че 12-годишният ѝ син носи два пъти дневно тежки контейнери с вода от разпределителните пунктове. Освен това трябва да намират дърва за огрев, за да готвят. И уточнява:

„Притокът на помощи означава, че на пазарите има храна и цените са се понижили, но тя остава скъпа.“

Тъй като индонезийската болница е твърде повредена, за да функционира, Тамбора ходи пеша по един час всеки ден, за да работи в болницата в Камал Адуан. Тя зарежда телефоните си и тези на съпруга си с помощта на болничния генератор. Жената коментира:

„Много от роднините на Тамбора се завръщат и не намират нищо от домовете си, така че живеят в палатки върху или до отломките, които се разнасят от зимните ветрове или се наводняват по време на дъждовете.“

Асмаа Дувайма и семейството ѝ се завръщат в град Газа, но се налага да наемат апартамент, тъй като домът им в квартал Тел ал-Хава е разрушен. Едва няколко седмици след завръщането си тя посещава четириетажната им къща, която сега е купчина сплескани и изгорели отломки.

„Не можех да дойда тук, защото ме беше страх. В съзнанието си имах образа на моята къща – нейната красота и топлина… Страхувах се да се изправя пред тази истина“, разказва 25-годишната зъболекарка. Тя продължава:

„Те не просто разрушават камъка, те разрушават нас и нашата идентичност“.

Семейството ѝ е трябвало да възстанови къщата веднъж преди това, когато тя е била изравнена със земята от въздушни удари по време на кръга от боеве между Израел и Хамас през 2014 г. Засега нямат средства да я възстановят сега. Жената твърди:

„Трябва да премахнем отломките, защото искаме да извадим дрехите и някои от вещите си. Нуждаем се от тежка техника… Няма тухли или други строителни инструменти, а ако има такива, те са изключително скъпи.“

Отчаянието расте

Тес Инграм, говорител на УНИЦЕФ, която посети северната част на Газа след прекратяването на огъня, заяви, че семействата, с които се е срещнала, „тъгуват за живота, който са водили, докато започват да се възстановяват“. Според нея отчаянието им „става все по-силно“.

Худа Скаик, 20-годишна студентка, дели една стая с тримата си братя и сестри и родителите си в къщата на баба си и дядо си в град Газа. Това е подобрение в сравнение с живота в палатковите лагери в централната част на Газа, където са били разселени през по-голямата част от войната, казва тя. Там им се е налагало да живеят сред непознати, а палатката им е била отмивана от дъждовете. Тук поне имат стени и са със семейството си – казва тя.

Преди войната да прекъсне, Скаик тъкмо е започнала да учи английска литература в Ислямския университет в Газа. Сега тя е записана в онлайн класове, които университетът организира. Но интернетът е слаб, а електричеството й зависи от слънчеви панели, които не винаги работят.

„Най-лошото е, че едва сега схващаме, че сме загубили всичко“, изтъква тя и е категорична:

„Разрушенията са огромни, но се опитвам да остана позитивна.“

За още новини вижте ТУК

Присъединете се към нашия Телеграм

МВР и партия са против въвеждането на задължителна военна подготовка