28-годишен младеж е един от хилядите млади украинци, които не навеждат глава, избягват военна повинност и не регистрират данните си, съгласно изискванията, пише „Politico“. Артьом е предпазлив, когато излиза навън, и избягва места като метростанциите, където полицията проверява документите на хората, които не са се явили на наборна военна служба. Ето какво споделя той:
„Някои от моите приятели са по-параноични – те никога не излизат.“
Артьом има вид на беглец, с бейзболната си шапка, която е силно свалена и закрива очите му дори в облачен ден. Преди да влезе в кафенето в центъра на Киев, за да се срещне с представителя на „Politico“, той поглежда нагоре-надолу по улицата, а след като сяда, говори с тих глас, за да не го чуят.
Когато Русия нахлува в страната им преди две години, млади и стари украинци заливат центровете за набиране на доброволци. Някои от тях бяха разочаровани, че не са били призовани веднага, и се оплакваха шумно. Украинската армия не можеше да вземе всички поради липса на ресурси и оборудване, но успя да събере нови части, да разшири създадените и да импровизира, за да спре руската бронетехника, насочена към Киев. Но този първоначален изблик на патриотичен плам е намалял, тъй като войната продължава вече трета година, чувалите с трупове се пълнят, а мъжете се връщат у дома ранени и обезобразени.
Песимизмът относно бъдещето на конфликта също се засилва, като все повече хора се питат дали Украйна е способна да победи силите на Москва.
„Чувствителен“ въпрос
Украйна трябва да набере много повече мъже за бойното поле, което разграбва трупове, но властите са в конфликт дали да ги убеждават или принуждават и се страхуват от политическите последици, ако изберат второто. От руската инвазия преди две години досега по данни на украинското министерство на вътрешните работи са образувани около 9000 производства за укриване на наборна служба, но това е само малка част от случаите на отклоняване от наборна служба и избягване на регистрация, за да не могат да бъдат издадени известия за постъпване в армията.
Украинският президент Володимир Зеленски призна, че въпросът е „чувствителен“. Дори през седмиците, предхождащи нахлуването на Русия през февруари 2022 г., той се противопоставя на призивите на опозиционните депутати в Киев да обяви общо призоваване.
Най-неотложната нужда сега е да се привлекат повече войници, които да бъдат разположени по протежение на 1000-километровата фронтова линия преди очакваното голямо руско настъпление към Харков на североизток или Одеса на юг. Тъй като зимната кал започва да изсъхва, а пролетта дебне зад ъгъла, украинските военни се опасяват, че през следващите няколко седмици или месеци ще започне съгласувана руска офанзива. Украйна изпитва опасен недостиг не само на боеприпаси – особено на артилерийски снаряди и ракети за противовъздушна отбрана – но и на войници, които да отблъснат евентуална руска атака. Средната възраст на украинските войници на фронта е 43 години, а доказателствата за отказ от военна служба са все повече.
Неотдавна „BBC“ съобщи, че през последните две години 650 000 украински мъже в бойна възраст са напуснали страната, като повечето от тях са се промъкнали през границите ѝ с Полша и Словакия, някои от тях с фалшиви документи за освобождаване, които им позволяват да напуснат Украйна въпреки забраната за напускане на страната от мъже в бойна възраст.
Миналата година близо 1300 души, отклонили се от военна служба, се озоваха пред съда, но официалните лица признават, че това е само малка част от лицата, които избягват наборната служба. В сила е наборна система за попълване на редиците от доброволци, но според законодателите тя не функционира и е затруднена от факта, че хиляди хора не регистрират данните и местонахождението си. Прилагането на закона е хаотично и зависи до голяма степен от случайните проверки на документи от страна на полицията, която в някои райони на страната е по-бдителна, отколкото в други.
Понастоящем числеността на войските на Москва в Украйна надхвърля 400 000 войници, а други 100 000 се намират в близост до украинската територия. Като цяло Киев разполага с около 680 000 активни военнослужещи, като около 200 000 от тях са на фронтовата линия; в същото време Русия разполага с 1,2 млн. души по данни на Международния институт за стратегически изследвания. Генералният щаб на украинската армия заяви миналата година, че се опасява, че Русия може да обмисля мобилизирането на 400 000 до 700 000 допълнителни войници.
През декември Зеленски заяви, че за да се противопоставят на Русия през 2024 г., ще са необходими 450 000 до 500 000 допълнителни войници. От седмици украинският парламент разглежда ново мобилизационно законодателство, според което минималната наборна възраст ще бъде намалена от 27 на 25 години. Всъщност възрастта беше намалена в отделен закон през юли миналата година и одобрена от парламента, но Зеленски така и не го подписа. Той не е обяснил напълно защо.
Новият проектозакон е преработван няколко пъти и предвижда призоваването на още 400 000 украински войници. Той обаче се забави в парламента, тъй като депутатите възразиха срещу някои наказателни мерки, които смятат за противоконституционни, като например ограничаване на правото на собственост на отказалите се от участие в изборите, конфискуване на автомобилите им и блокиране на банковите им сметки.
„Горещия политически картоф“
„Това е крайно непопулярно“, признава Николай Княжицки, опозиционен депутат от Лвов.
„Истината е, че мобилизацията е горещ политически картоф и никой не иска да го държи в ръцете си. Армията се нуждае от много повече хора. Но Зеленски не иска да поеме отговорността за мобилизацията и казва, че тя е на министерствата, а те се страхуват да не си изгорят ръцете и казват, че тя е на парламента, който след това прехвърля отговорността обратно.“
„Дори повечето депутати от собствената партия на Зеленски (Слуга на народа) са против законодателството, като казват, че то не отговаря на европейските конвенции за правата на човека“, твърди Княжицки и е категоричен:
„Това се превръща в истинска бъркотия. В Лвов хората купуват апартаменти, но не подписват договор за покупко-продажба, за да избегнат официалната регистрация, или ги регистрират на името на приятел, защото се страхуват, че по-късно могат да бъдат конфискувани. Други изпразват банковите си сметки в случай, че законодателството бъде одобрено и парите им бъдат замразени.“
Това, което не помага, казват той и други законодатели, са честите разговори от фронтовете за липсата на оръжия и артилерийски снаряди.
„Имате офицери, които излизат по телевизията и казват, че ако не получим повече пари и боеприпаси от Съединените щати и Европа, всички на фронта ще бъдат убити за няколко седмици, защото руснаците произвеждат много дронове и имат повече снаряди“, гневи се Княжицки. По думите му подобни прогнози не помагат за убеждаването на неохотни украинци като Артьом да се присъединят. Бившият вицепремиер Ивана Климпуш-Цинцадзе, сега опозиционен депутат, коментира:
„Няма реална политическа воля за приемане на закон, който действително да работи ефективно – той вече е отлаган толкова много пъти.“
„Колебанието на Запада в осигуряването на военното снабдяване и оръжията, от които се нуждаем, не помага за мобилизацията“, смята тя и допълва:
„Ако единственото нещо, което се чува от фронта, е, че нямат достатъчно оръжия, за да се бият, тогава очевидно това прави хората още по-скептични по отношение на записването в армията.“
„Еднопосочен билет“
Артем казва, че той и приятелите му, които избягват наборната служба, също се страхуват да не попаднат в бойни действия за месеци или години наред.
„Аз съм млад и искам да живея живота си, а да отида там, без да знам кога ще се върна към нормалния си живот, е трудно. Имам приятели, които се записаха като доброволци в началото на войната и все още са там и се бият. Така че това е като еднопосочен билет“, изтъква той.
Продължителният престой на фронтовата линия предизвиква и горчиви оплаквания от уморените от битките украински бойци, които настояват да бъдат демобилизирани или ротирани с продължително време за възстановяване. Техните роднини искат същото: в неделя десетки семейства на войници от фронтовата линия се събраха на площад Майдан в Киев, за да поискат техните съпрузи, бащи и приятели да бъдат освободени от бойните действия, като твърдят, че те са изпълнили своята част от задълженията си и сега трябва да бъдат демобилизирани или да им бъде дадена продължителна почивка и отдих. Това обаче не може да се случи, докато не се запишат и обучат повече украинци.
Някои законодатели настояват продължителността на военната служба, предложена в проектозакона за мобилизацията, да бъде намалена от 36 на 18 месеца; в момента службата е безсрочна.
Миналия месец Михайло Подоляк, старши съветник на Зеленски, заяви, че хората ще трябва сами да определят цената, която са готови да платят за независимостта на Украйна. Той заяви пред „POLITICO“, че би помогнало, ако обикновените украинци не смятат, че подкрепата на Запада намалява, и се запита дали Украйна е толкова различна от другите съвременни европейски държави.
„Има ли държава, в която всички ще участват пълноценно във войната, в която се намира Украйна?“, попита той и си отговори:
„Струва ми се, че би било много трудно да се проведе такава мобилизация в която и да е европейска страна, меко казано, и много по-трудно, отколкото дори в Украйна. Трябва да се има предвид, че хората са инвестирали в кариерата си и в добрия живот.“
Подоляк добави:
„При руснаците е различно – много хора търпят неудобен живот и са безработни, а на тях им се плаща добра заплата в руски условия, за да се бият, а след това им се казва и че могат да убиват и крадат безнаказано.“
Той също така заяви, че разглеждането на проблема единствено през призмата на мобилизацията пропуска смисъла. Той подчерта:
„Безсмислено е да се разсъждава от гледна точка на чистата численост, когато се воюва срещу Русия. Живеем в епохата на високите технологии. Защо хората трябва да се бият, ако разполагате с достатъчно прецизни оръжия – безпилотни самолети, заглушители, ракети с голям обсег? Колкото повече инструменти имаме под формата на прецизни оръжия, толкова по-малко престрелки имаме.“
Но Украйна не разполага с достатъчно от тези високотехнологични оръжия. Докато не се сдобие с такива, чистата численост може да надделее – а дори и да се сдобие с доставки, те пак няма да могат да компенсират по-голямата жива сила на Русия.
За Артьом има малко неща, които биха го убедили да се запише в армията. Той обясни:
„Майка ми е медицинска сестра и като вижда ранените, ми казва твърдо да не се меся в това.“
