„За нашата институция е огромна чест да бъде домакин на първата проява от Националния календар на отбелязването на 150 години от гибелта на Апостола на българската свобода Васил Левски. Знаете, че Министерство на културата е основен двигател на всички събития в богатата програма, с която почитаме делото и живота на един от най-обичаните ни национални герои и идеолози, които стоят зад борбата за независимо развитие на българската нация.“
Това заяви ресорният министър проф. Велислав Минеков в приветствието си по време на откриването на изложбата за Васил Левски „Бунтът на духа-основна сила по пътя към свободата“. Според него мащабната юбилейна годишнина ни напомня не само колко значима фигура е Левски, а е и покана да се вгледаме още веднъж в историята си, за да осмислим святото дело на героите на Възраждането, които със своята отдаденост за съхраняване на българската идентичност и на историческата ни памет са се посветили на каузата България.
„Изложбата, която откриваме днес, е ценна и с това, че тя е повод да бъдат представени и последните сборници, посветени на Апостола и неговото дело, както и нови документи от Османския архив в Истанбул.“, добави той.
Директорът на Националния музей „Васил Левски“ Дора Чаушева представи експозицията, отбелязвайки, че стремежът на организаторите е бил да бъде представен Левски не само в естественото му обкръжение на революционери, а също и частта от българското общество в онзи момент, което е мечтаело своето освобождение и също е търсило път към свободата по различни начини. Освен осемте портрета в изложбата, част от които вероятно не са така познати на широката публика, Чаушева открои като акцент и представените мисли на Левски от дълбоко съкровени писма, а също и новите документи от османските архиви, които свидетелстват, че османската власт не разбира за Левски след Арабаконашкия обир, а е събирала данни за него преди това.
Проф. д-р Пламен Митев от своя страна накратко представи най-новите сборници, осъществени от Национален музей „Васил Левски“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата през последните две години – том 1 – през 2021 г. и том 2 – през 2022 г. Те включват публикации за най-големите фигури на нашето политическо Възраждане, за откритите и преведени вече значителен брой документи от Османския архив в Истанбул, свързани с дейността, залавянето и съдебния процес срещу Васил Левски и другите комитетски дейци в края на 1872 г. и началото на 1873 г., с дейността на Ангел Кънчев като помощник на Левски, с четническите акции през 1867-1868 г. и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и четата на Димитър Топалов-Войняговеца. В изданията могат да се прочетат и най-новите изследвания на специалисти на основата на тази изворова база. В края на февруари се очаква да излезе и третият том от поредицата.
Според проф. Митев тези трудове трябва да се четат бавно, за да могат да се осмислят и запомнят фактите в тях. А самите факти са опит да се преборят някои от мантрите в българската историография, като например тази, че Левски е забравил уроците на Раковски. В том 1 четири от текстовете на учени са посветени на новите свидетелства и детайли около залавянето на Левски, интересна е и публикацията на Дора Чаушева за паспортите на Ангел Кънчев, сред които този, който е сръбски, както и тескерето му, благодарение на които имаме данни за последните пътувания на Ангел Кънчев, които ясно доказват функциите му. Публикация на Орлин Събев е посветена на разчитането на изтрит надпис на една от снимките на Левски, което е модерен начин да се възстанови изгубена във времето информация. Том 2 е посветен на четническата тактика на Левски.
Интерес представляват и преведени 16 нови документа с подробности за четите, сред които Войняговската чета, за която досега се е знаело по-малко.
В заключение проф. Митев заяви, че е важно тези книги да достигат до широката публика, защото е време младото ни поколение да научава истинската българска история, актуалните проучвания и дискусии за която да излизат извън пределите на специализираните научни конференции.
