Понастоящем на територията на ивицата Газа има много малко работни места, слабо електричество и почти никакви природни ресурси. След 4 жестоки войни с Израел в рамките на малко повече от десетилетие, там има много развалини. Въпреки това местният бизнес вече намира начини да печели от парчетата разбит бетон, тухли и отломки, останали от годините на конфликта. На територията, страдаща от хроничен недостиг на строителни материали, се развива обещаваща индустрия за рециклиране, която осигурява доходи на малцина щастливци, но поражда и опасения, че въпросните материали не отговарят на стандартите и са опасни.
„Това е доходоносен бизнес. Опитваме се да контролираме и възпрепятстваме злоупотребата с тези материали.“, споделя Наджи Сархан, заместник-министър на благоустройството в ръководеното от „Хамас“ правителство. Според него най-голямото предизвикателство е да се регулира използването на рециклирани отпадъци в строителството.
Израел и радикалното движение „Хамас“, което е начело в Газа, воюваха помежду си 4 пъти, откакто ислямската групировка, която се противопоставя на влиянието на Израел, пое контрола над територията през 2007 г. Последните размирици бяха през май. Израелските въздушни атаки сринаха до основи десетки хиляди сгради по това време. По повод на това представители на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) твърдят, че е била предприета инициатива с местния частен сектор за премахването на около 2,5 милиона тона отломки, останали от размириците през 2009, 2012 и 2014 г. Според Министерството на благоустройството на Газа 11-дневната война през май е довела до струпването на още 270 000 тона излишни материали.
ПРООН работи усърдно в посока рециклиране на отломки, останали от изтеглянето на Израел от Газа през 2005 г. насам. Тя играе ключова роля и в последното почистване, като тогава са били извозени около 110 000 тона, или казано с прости думи повече от една трета от отломките. Сред унищожените сгради е и сградата „Ал-Джаухара“ – небостъргач в центъра на Газа, който е бил толкова силно рарзушен от израелски ракети, че е бил определен като „неподлежащ на ремонт“. Израел твърди, че в сградата се е помещавало военното разузнаване на „Хамас“. През последните три месеца багери постепенно я разрушават етаж по етаж. Останал е само един етаж, като в момента строителните екипи премахват основите и колоните на сградата, сривайки я напълно. Пред всяка разрушена от военните действия сграда работниците отделят от отломките арматурното желязо, за да го използват отново в изграждането на нови гранични стени и плочи.
През последните 15 години Израел и Египет осъществяват стабилна блокада на ивицата Газа, която ограничава достъпа на крайно необходими строителни материали. Израел твърди, че подобни ограничения са необходими, за да се попречи на „Хамас“ да отклонява стоки като бетон и стомана за военни цели. От 2014 г. насам се разрешава известен внос под надзора на ООН.
Хиляди домове обаче трябва да бъдат ремонтирани или възстановени, а недостигът все още е сериозен. Пътните проекти на ООН осигуряват частично решение на проблема с отломките, но повечето отломки от Газа продължават да попадат в ръцете на представители от частния сектор. Наджи Сархан твърди, че е забранено да се използват свободно рециклирани отпадъци в строителството. Според него обаче прилагането на тази забрана е изключително трудно и голяма част от материалите отново се появяват на местните строителни пазари. Ахмед Абу Асакер, инженер от Съюза на строителните предприемачи в Газа, заяви, че много фабрики за тухли използват местния инертни материали, което според него не е най-сериозният проблем в тази ситуация. Той обаче сподели, че е имало няколко изолирани случая на смесване с бетон, което е много по-опасно. До момента няма данни за срутвания на сгради, но Абу Асакер изчислява, че от 2014 г. насам са били построени хиляди домове с материали от рециклирани отломки.
Сред развалините се виждат купчини от дребни инертни материали, в които ясно личат малки парчета натрошена пластмаса, плат и дърво. Антар Ал-Кататни, който управлява близката фабрика за тухли, казва, че прави тухли, използвайки така нареченият сусамов агрегат. Той признава, че материалът има примеси като пясък, но тази ситауция има и положителна страна, а именно, че по този начин могат да се направят повече тухли. Мъжът споделя още, че инженерите не купуват неговите блокове за международно финансирани проекти, защото не им е позволено да го правят, но бедните хора го правят. Цената на една тухла е два шекела или около 65 цента, когато е направена с по-качествен израелски агрегат. Цената на тези, които той прави, е малко по-ниска – 1,7 или 1,8 шекела. За един проект обикновено са необходими няколко хиляди тухли, което означава, че дори и малката разлика в цената може да се окаже решаваща за едно бедно семейство. Сархан твърди, че предвид блокадата и многобройните други проблеми на Газа, понастоящем е трудно да се регулира сивият сектор.
