Когато китайският лидер Си Дзинпин предприе първото си държавно посещение в Европа през 2014 г., той се зае да възвести нова ера на сътрудничество чрез многостранна обиколка, която тогавашният председател на Европейския парламент нарече „приветстван сигнал за значението, което новият китайски лидер отдава на засиленото партньорство между ЕС и Китай„. 8 години по-късно обаче оптимизмът от този период се срина, а отношенията между Китай и Европейския съюз достигнаха това, което анализаторите определят като най-ниската точка за последните десетилетия, пише „CNN“.
Европейското безпокойство относно глобалните амбиции на Китай и спазването на правата на човека, напрежението между САЩ и Китай, международните санкции, а сега и войната на Русия в Украйна, чието въздействие върху отношенията между Китай и ЕС Пекин изглежда или е подценил, или е отхвърлил, доведоха до допълнително влошаване на диалога. Това пролича особено ясно миналия месец по време на две срещи на върха с участието на европейски лидери. Както Групата на седемте напреднали икономики (Г-7), така и НАТО показаха по-строга позиция по отношение на Китай, което е сигнал, че възгледите в Европа се уеднаквяват с тези на Вашингтон.
Промяната е кулминацията на поредица от стъпки, при които Пекин може би до момента подценяваше степента, в която отблъскваше Европа, но също така изглеждаше готов да плати тази цена. Все пак, това е сериозен удар по идеалната визия на Пекин, тъй като години наред Европа поддържаше здрави връзки с Китай, противодействайки на американската мощ и позиция.
„Китай и ЕС трябва да действат като две основни сили, които поддържат световния мир, и да компенсират несигурността в международния пейзаж.“, заяви китайският лидер пред лидерите на ЕС по време на среща на върха през април, като ги призова да отхвърлят „манталитета на съперничещ си блок„.
Тези думи обаче не се приеха добре от европейската страна, която вместо това се съсредоточи върху настояването Китай да помогне за постигането на мир в Украйна.
„Диалогът беше всичко друго, но не и диалог. При всички случаи това беше диалог на глухите.„, коментира върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел.
Низходяща спирала
През последните десетилетия Китай внимателно изграждаше отношенията си с Европа. За тази цел азиатската нация инициира специална годишна среща на върха с държавите от Централна и Източна Европа, опитвайки се да прокара инфраструктурната си инициатива „Един пояс, един път“, която получи подкрепата на един от членовете на Г-7, когато Италия се присъедини към нея през 2019 г.
Опасенията на САЩ относно рисковете от сътрудничеството с Китай намериха отклик в Европа, а самите европейски държави наблюдаваха как Китай под управлението на Си Дзинпин става все по-настъпателен във външната си политика. Това беше илюстрирано ясно при създаването на военноморска база в Африка, нарастващата агресивност в Южнокитайско море и към Тайван, както и атаките срещу компании или държави, които не са съгласни с китайската линия на поведение по редица наболели въпроси.
Според анализатори обвиненията в сериозни нарушения на правата на човека в северозападния китайски регион Синдзян и ликвидирането на гражданското общество в Хонконг също са изиграли роля за промяната на европейското възприятие. Китайските власти нарекоха твърденията, че Китай държи повече от един милион уйгури и други мюсюлмански малцинства в лагери за задържане в Синдзян, „измислици“ и определиха обсъждането на тези въпроси като „намеса“ във вътрешните работи на страната. През 2019 г. ЕС обяви Китай за „системен съперник“ и оттогава насам отношенията им продължават да се влошават.
„Сега Китай изисква от останалата част на света да му отдаде дължимото уважение и да признае позициите, които заема, без да се съобразява с мнението на другите нации.“, твърди Стив Цанг, който е начело на Китайския институт „SOAS“ към Лондонския университет. По негови думи този подход е принудил западните демокрации да се откажат от продължилата десетилетия политика на подпомагане на модернизацията и възхода на Китай с надеждата, че по-голямата икономическа интеграция ще насърчи Китай да стане отговорен участник в световните дела.
