Оцелелите от нападението в кибуца насочват гнева си към Нетаняху

Томер Елиаз, 17-годишно момче, живеещо в кибуц /бел. ред. – селскостопанска комуна в Израел/ на Нахал Оз, беше принуден от Хамас да ходи от врата на врата и да казва на съседите си да излязат с новината, че ще бъдат убити, ако не го направят, пише „Politico“.

Няколко от тях отвориха и бяха убити, докато други бяха отведени като заложници в Газа – с няколко деца, затворени в кошари за пилета. След като използваха тийнейджъра като стръв, ислямистките бойци застреляха и него.

Само на 800 метра от границата с Газа, Нахал Оз беше една от първите мишени на Хамас на 7 октомври и събитията от онази сутрин сега са болезнено пронизани в съзнанието на жителите Елад Потърман и Ади Чери. Сега и двамата намиращи се в Белгия, те изразиха разочарованието си от това, което смятаха за изоставено от разногласното дясно правителство на премиера Бенямин Нетаняху, чиято враждебна политика спрямо палестинците е обвинявана в подкопаване на сигурността на Израел. 45-годишният белгийско-израелски здравен икономист Чери сподели:

„Той (Нетаняху) трябва да каже: „Съжалявам, предадох ви. Заради мен и моята гордост вие бяхте почти убити.“

Потърман и Чери описват как са се затворили в безопасни стаи на сутринта на атаката и са се свивали там в продължение на 12 часа, чакайки израелските отбранителни сили да се притекат на помощ. През тези мъчителни часове над главите им летяха ракети и Хамас нападна домове в кибуца, викайки „Аллаху Акбар“ (Бог е най-великият) и „Избийте евреите“.

Потерман, който до миналата седмица работеше като учител, след училище изпрати това, което смяташе, че ще бъде последният му пост във Facebook от сейфа:

„Половин час сме затворени с терористи вкъщи, никой не идва.“

40-годишният мъж разказа, че изпратил съобщението, докато стоял до вратата на сейфа и държал брадва, докато съпругата му Мария държала 7-месечното им момиченце в едната ръка и нож в другата. Никой от тях не очаквал да оцелее, но резе, монтирано от вътрешната страна на вратата от предишен наемател, попречва на терористите да нахлуят при тях в стаята. В отделна безопасна стая Чери, съпругът ѝ Орен и трите им деца барикадирали вратата, доколкото им позволява, с шкаф и стол.

Причините за такъв грандиозен пропуск в сигурността в нация, която се гордее с разузнавателния си апарат, все още са неясни и представляват огромно смущение за администрацията на Нетаняху.

Оцелелите жители бяха качени на автобус и откарани до военна база в южната част на страната, откъдето щяха да бъдат преместени. Но Чери вече беше решила, че ще напусне страната. Четири дни по-късно тя и семейството ѝ бяха на борда на полет на El Al за Париж, откъдето бяха взети от брат ѝ и откарани до Белгия. Семейството на Потерман пристига на следващия ден.

Това е дело на Нетаняху

Двете семейства искат да изградят наново живота си, но връщането в Нахал Оз – което Потърман описва като „голяма градина“ – вече е невъзможно, твърдят те. Много от сградите и нивите около селото бяха изгорени и Потърман и Чери признаха, че са загубили вяра в способността на сегашното правителство да ги защити.

В сряда Потърман и Чери заедно с други оцелели говориха пред делегацията на Европейския парламент за връзки с Израел за жестокостите, които са преживели. Eто какво разказа Потърман:

„Имам лична сметка с това (израелско) правителство. Изоставиха дъщеря ми да умре. Това не изчезва. Никога няма да забравя това…“

„С правителството на Нетаняху аз сам ще ги изведа от Кнесета (израелския парламент), със собствените си ръце, ще направя това. Вече започнах да организирам много хора от района, които са изоставени и искат да направят точно това нещо“, добави той.

По същия начин Чери призна, че не може да спи, заради това, че се тревожи какво може да се е случило със семейството му. Тя все още не е казала на сина си, че половината му съученици няма да се върнат на училище, тъй като са били убити. Жената споделя:

„Преди седмица започнах докторантурата си по икономика, представях си как стоя на подиума и получавам докторска степен, сега не мога да си представя седмица напред. Имахме всичко, а сега нямаме нищо. Мисля, че ще отнеме известно време, за да се излекуваме, защото нямам доверие на правителството. Нямам им доверие.“

Потърман подчерта антагонизма на Нетаняху към палестинците – премиерът е съюзник с крайнодесни партии, а неговият министър на националната сигурност има присъди за антиарабски расизъм. Два дни преди атаката Потерман се оплака, че човек от Религиозната ционистка партия ХаЦионут ХаДатит е построил колиба в окупирания от Израел Западен бряг. Според нея ходът е PR трик, който е имал за цел да заблудят народа на Израел, че „ние сме собствениците и можем да правим каквото си поискаме“.

Докато конфликтът ескалира и заплашва да въвлече други страни в Близкия изток, Потърман призова за „национално отрезвяване“ и както израелците, така и палестинците да се издигнат над лъжите, казани им от техните политици.

„Ние сме на ръба на гражданска война и това е дело на Нетаняху.“

Проблемът е, че големи части от населението са склонни да повтарят лъжи, изричани от политици от години.

„Това, което държи тези видове режими, е желанието на хората да лъжат“, смята той и допълва:

„В момента, в който не желаят да лъжат и се разчуе, че кралят всъщност е гол, всичко пада много бързо.“