Жителите на град Горажде в източна Босна не се нуждаят от въображение, за да разберат страданието на народа на Украйна, пише „Асошиейтед прес“. Преди три десетилетия те претърпяха повече от три години на изключителни трудности, докато босненските сърби удряха града им с ракети и артилерия от околните хълмове.
Дългата обсада по време на междуетническата война в Босна през 1992-95 г. отряза Горажде от достъпа до електричество, храна, лекарства и външния свят. Хората там откриха креативни начини да поддържат осветлението и отоплението да работят, хакове за оцеляване, които сега споделят с цивилни, потънали в мрак и студ от безмилостните ракетни и безпилотни атаки на Русия срещу електропреносната мрежа на Украйна.
Един Чулов, губернаторът на област Горажде, коментира, че негови приятели и познати, които работят за мисията на Европейския съюз в Босна в Сараево, са се свързали с него в края на миналата година, търсейки информация за хуманитарни усилия за предоставяне на украинците на алтернативен източник на електроенергия.
Те специално искаха всякакви „чертежи, снимки, видеозаписи или нещо друго“ за „миниатюрните електроцентрали“, използвани в Горажде през 90-те години. Инсталациите се състояха от домашно изработени гребни колела, монтирани на дървени платформи с електрически генератори. Местните ги поставиха около мост в река Дрина, където варели и въжета ги държаха на повърхността. Всяка „централа“ имаше главен захранващ кабел, преминаващ от нейния генератор до моста, откъдето по-малки кабели пренасяха захранването към сградите. В зависимост от обема на водата под участъка, съоръженията произвеждаха достатъчно електричество за натоварената болница в Горажде и за жителите, живеещи достатъчно близо до реката, за да държат една крушка включена, да слушат радио и от време на време да гледат телевизия.
Малка група машинни инженери и електротехници, които са усъвършенствали уменията си в предвоенната производствена индустрия на града, която произвежда всичко от оръжия до текстил, построяват първия прототип. Техният интелигентен, но опростен дизайн позволи на домашните майстори да създадат мини заводи от двигатели, алтернатори, кондензатори и скрап материал, изчистен от бомбардираните фабрики, като и превозни средства и домове в Горажде.
По реката бързо се появиха гребла. Оцелелите от обсадата смятат, че съоръженията са помогнали на града да устои и да се превърне в единствения анклав в Източна Босна, който никога не е бил превзет от сръбските сили. След края на войната оборудването е извадено и демонтирано.
В отговор на искането на ЕС толкова години по-късно, Чулов каза, че градът е събрал всичко, което може да намери, и той отиде по радиото в Босна, за да поиска оцелели документи и спомени. Информацията е предадена на мисията на ЕС в Босна, която я е споделила с Украйна, изтъкна той. Чулов обясни:
„Предполагам, че ще използват материала, който предоставихме, за да разработят няколко тестови модела и след това, ако се окаже осъществимо, да започнат масово производство на миниатюрни електроцентрали за разпространение в страната.“
Сред онези, които отговориха на призива на Кулов за споделяне на информация, бяха двама оцелели членове на първоначалния екип за разработка. Азиз Лепеница, който е преподавал инженерство в техническата гимназия в града, докато не получи инсулт преди няколко години, предложи да се върне, за да покаже на учениците как да подготвят правилни чертежи и технически изчисления за Украйна. Лепеница подчерта:
„По време на войната в Босна не сме правили рисунки. Нямахме време за това. Направихме всички изчисления и строителни планове в главите си.“
По време на учителските си години Лепеница помага на учениците си да конструират копие на родните електроцентрали. То беше поставено на брега на реката, до централния мост на Горажде, през 2016 г., за да служи като паметник на дните, когато, както се изрази Лепеница, „животът беше непоносим, но нашият морал беше висок“.
„Ще означава много за нас, ако се окаже, че можем да помогнем на хората (на Украйна), които са лишени от електричество, както ние бяхме“, коментира още Лепеница.
Мурат Хето, друг от изобретателите, също помогна за подготовката на документация за Украйна.
„С всичко, през което преминахме, човек трябва да е направен от дърво, за да не съчувства на украинците“, смята пенсионираният електротехник, припомняйки как светлините, захранвани от миниатюрните електроцентрали, разработени от неговия екип, „направиха света различен „ във временно военния Горажде.
Около 7000 цивилни бяха убити или тежко ранени в града. Жителите често излизаха само през нощта, за да избегнат безмилостните снайперистки и артилерийски атаки. Притокът на бежанци от околните райони почти удвои населението до 70 000 души.
Докато отказът на сръбските сили да допуснат хуманитарни конвои на ООН в Горажде поддържаше недостиг на храна и лекарства, електроцентралите бяха „символ на нашата решимост да се съпротивляваме, да не се предаваме“, изтъква Хето. Мъжът заключи:
„Дано да не се беше случило с нас или с Украйна, но когато хората са притиснати в ъгъла и са изправени пред заплаха от унищожение, всичко става възможно.“
