Главният прокурор Сотир Цацаров заявява, че чак сега разследват опита за убийство на Емилиян Гебрев от 2015-та година. Четири години по-късно се оказва, че все още сме в сферата на предположения и анализи на отровното вещество. Не е тайна, че тези неща се установяват в първите дни, да не кажем часове след престъплението.
Въпросът за химическия състав на веществото дотолкова ангажира любителите химици, че забравихме да попитаме: „Къде беше досега целият държавен апарат, който все още има почти нулев процент на разкриваемост сред знаковите престъпления в страната?“
Защо се налага да бъдем провокирани от външни фактори, за да демонстрираме, макар и фалшива, активност? Кой има полза от укриването на знаковите престъпления? Ако и този случай отшуми на принципа „всяко чудо за три дни“ няма ли да изглежда като поредния опит за откланяне на внимание, в който всички ние участваме? Ще ни напомни ли поредният международен скандал, че нещо в известността отдавна не е наред?
И накрая в тон със смешния плач.
Ще бъде ли намерен готвач, който да понесе вината за отровната салата от рукола, защото г-н Гебрев не е харесал предястието? Ще пострадат ли земеделски производители и ще се сформира ли нова агенция за контрол на пестицидите?
Обществото свикна с ежедневието и пропуска да го осмисля. А трябва!
