Пакистан води последни преговори с Международния валутен фонд /МВФ/, за да осигури помощ за спиране на задълбочаващата се икономическа криза, която почти изпразни валутните резерви на страната, пише „BBC“.
Държавата има достатъчно долари, за да покрие по-малко от един месец внос на нормални нива и се бори да обслужва изключително високите нива на външния си дълг. Екип на МВФ трябва да напусне страната в четвъртък след 10 дни разговори с правителството, насочени към отключване на жизненоважни международни фондове.
През януари годишната инфлация скочи до над 27%, най-високата в Пакистан от 1975 г. насам и има нарастващи страхове за икономиката в ключова изборна година. Тази седмица рупията потъна до историческото дъно от 275 за долар, което е спад от 175 преди година, което направи по-скъпо за Пакистан да купува и плаща за неща. Липсата на чуждестранна валута е един от най-належащите проблеми на Пакистан.
Фабрики като Jubilee Textiles във Фейсалабад, индустриалното сърце на Пакистан, бяха затворени наскоро – не поради честите прекъсвания на тока, които преследваха Пакистан от години, а защото не можеха да се сдобият с долари, за да платят стоките, от които се нуждаят. Мениджърът на фирмата Фахим попита:
„Ако не можем да внасяме, как можем да произвеждаме? Вече сме на загуба.“
Тя добави, че всичките 300 работници са били изпратени у дома.
Печатарските машини на Jubilee наскоро се рестартираха след затваряне миналия месец. Купища бели памучни чаршафи стояха в железни вани, покрити с лек слой тухлен прах, когато „BBC“ посети фабриката, като единственият звук беше капенето от промишлена пералня.
Разхождайки се из мрежата от замразени машини, Фахим коментира, че във фабриката са свършили багрилата, които внасят от Китай, не защото не са били налични, а защото казват, че банката им не искала да изчисти доларите, за да ги плати в продължение на седмици.
Според анализаторите правителството е поддържало изкуствено висок обменния курс на банката зад кулисите, което е допринасяло за липсата на долари в системата. В края на миналия месец те допуснаха спада му, което може да помогне на някои бизнеси, но и да тласне цените нагоре.
Бизнесът и индустриите в Пакистан разказаха, че им се е наложило да забавят или да спрат работа, докато чакат стоките, които са внесли и които в момента се трупат в пристанищата.
В края на януари министър от правителството на Пакистан изтъкна пред „BBC“, че в двете пристанища на Карачи има над 8000 контейнера, съдържащи различни стоки от лекарства до храна. Част от това е започнало да се изчиства, според съобщения в местните медии, но много все още е заседнало.
Перфектна буря от проблеми
Пакистан, подобно на много страни, страда в резултат на пандемията от коронавирус и нахлуването на Русия в Украйна, след което световните цени на горивата скочиха. Пакистан разчита в голяма степен на вносни изкопаеми горива и вносът на храни също стана по-скъп.
Ако рупията се обезцени, горивото струва повече, което има косвен ефект върху стоките, които се транспортират или произвеждат. Правителството наскоро увеличи цените на горивата с над 13%, но казва, че не планира повече. Добавете към това цената на миналогодишните наводнения, които според ООН са причинили щети от над 16 милиарда долара. Огромни райони на Пакистан бяха потопени, унищожавайки земеделски земи и нарушавайки способността им да произвежда храна. Цените на основните храни като пшеница и лук скочиха до небето.
Всичко това се случва в една несигурна и трескава политическа обстановка – предстоят избори до края на годината. Що се отнася до спасителните програми, Пакистан не им е непознат. Страната, която има огромен военен бюджет и дълги години на разходи за инфраструктура, отдавна не успява да се откачи от популистките субсидии и да стабилизира икономиката си.
„Ако видите историята на Пакистан, имаме цикъл от проблеми с платежния баланс“, казва д-р Саджид Амин Джавед, заместник изпълнителен директор на Института за политика за устойчиво развитие в Исламабад.
„Ние отиваме при МВФ. Ние прилагаме много строги реформи, за две или три години, след това е година на избори и за съжаление, ние ги обръщаме всички.“
„Субсидиите отдавна се използват за ухажване на избирателите в Пакистан“, добавя той.
Дали Пакистан е следващата Шри Ланка?
Имран Хан, който беше свален от поста министър-председател на Пакистан миналия април, дойде на власт през 2018 г., обещавайки да оправи икономиката. По онова време той обеща да не търси помощ от МВФ, но инфлацията скочи и рупията падна.
В крайна сметка той договори с МВФ спасителен план от 6 милиарда долара за справяне с кризата на платежния баланс. Настоящите преговори са за следващия транш от 1,1 млрд. долара първоначално трябваше да бъде направено през ноември, но преговорите многократно бяха в застой.
Правителството и партията на Хан, PTI, са имали свои собствени разногласия с МВФ в миналото, но тъй като чуждестранните резерви на страната сега са толкова ниски, и двамата са съгласни, че Пакистан трябва да постигне споразумение, за да осигури средствата.
Според Пакистан преговорите са били трудни; миналата седмица министър-председателят Шехбаз Шариф каза, че организацията е затруднила финансовия министър на Пакистан.
В интервю миналия месец Хан предупреди, че Пакистан може да последва стъпките на Шри Ланка, която остана без пари за закупуване на храна, гориво и други основни неща миналата година, което предизвика народно въстание, което свали президента от власт. Сравнението не важи за д-р Джавед.
„Размерът на икономиката е абсолютно различен, номер едно“, смята той.
„Пакистан винаги е имал добра подкрепа от приятелски страни, като Китай, ОАЕ, Саудитска Арабия – и в турбулентни времена това идва под формата на релоувъри, рефинансиране, приятелски депозити и забавени плащания по петрола.“
Той обаче има своите притеснения.
„Общата основа, която имаме, е политическата нестабилност и нашата способност да се справяме, което ще бъде от решаващо значение за излизането от тази криза.“
Сегашното правителство и партията на Хан PTI се справят някак си. Хан, който все още има значителна подкрепа, провежда митинги и шествия, твърдейки, че отстраняването му от длъжност според конституцията е несправедливо. Новото правителство на Пакистан казва, че няма да се съобрази с исканията му за предсрочни избори и твърди, че поставя икономиката на първо място.
„Заради личния интерес на един човек не можем да поставим цялата страна в безизходица“, заяви министърът на планирането Ахсан Икбал пред „BBC“.
„Свикването на избори в този момент означава, че ще има четири до пет месеца несигурност.“
Това е едно нещо, за което и двете страни са съгласни: икономическата стабилност е трудна, когато няма политическа сигурност и докато предстоят избори, е малко вероятно да се случат.
МВФ държи ключа – засега
И така, може ли ситуацията да се подобри за Пакистан? Казано просто, страната се нуждае от повече долари и то скоро, не на последно място, за да поддържа светлините запалени. Тъй като времето става по-топло и хората използват повече електричество за захранване на вентилатори и климатици, нуждата от енергия ще нарасне, което ще натовари повече системата – и по-голям натиск върху почти изчерпаните чуждестранни резерви на Пакистан.
Въпросът е колко време този път спасителна сделка би купила страната? Хурам Хюсеин, бизнес и икономически журналист в Пакистан, коментира:
„Ако възобновяването на програмата на МВФ е успешно, това също отключва милиарди долари, обещани от Саудитска Арабия и ОАЕ. Тогава рискът от по-голям проблем с платежния баланс ще бъде отстранен.“
Но той добавя:
„В дългосрочен план програмата няма да има почти никакво въздействие. Пакистан е изправен пред съкрушително дългово бреме. Без цялостно преструктуриране на дълга страната ще продължи да се приземява на това място, на ръба на кризата на платежния баланс.“
Опитът да се постигне сделка може да означава болезнени политически обещания, потенциално включително отпадане на енергийните субсидии.
Хюсеин казва, че сключването на сделка с МВФ ще помогне на икономиката и държавата, но за сметка на нормалните хора. Той обаче смята, че най-големият риск е правителството да се договори с МВФ, да започне да изпълнява плановете и след това да промени решението си.
„Ако правителството се охлади и поиска да спре процеса на приспособяване и се опита отново да предоговори, Пакистан ще се завърти твърдо обратно към мястото, където е изправен пред криза на платежния баланс.“
