Едно от най-старите запазени човешки селища в света беше значително повредено от проливни дъждове в Пакистан, докато страната се бори с най-тежките наводнения в историята си, съобщава „BBC“.
Мохенджо-Даро, обект на световното наследство в долината на река Инд на 508 километра (316 мили) от Карачи, е построен през бронзовата епоха, преди около 5000 години.
„За съжаление, станахме свидетели на масовото унищожение на мястото“, гласи писмо от отдела за култура, туризъм и антики на щата Сингх, изпратено до ЮНЕСКО и подписано от куратора Ихсан Али Абаси и архитекта Навид Ахмед Сангах. В писмото се добавя, че мястото е било използвано като временно настаняване за околните жители, чиито собствени домове са били наводнени. В писмото се обяснява:
„От хуманитарни съображения ние им предоставихме подслон в нашите квартири, паркинги, магазини (и) приземния етаж на музея.“
Понастоящем приблизително една трета от Пакистан е под вода след мусонни дъждове, комбинирани с вода от топящите се ледници.
Повечето от структурите на Мохенджо-Даро, които са открити през 20-те години на миналия век, са над земята и са податливи на екологични щети. Изображенията, включени в писмото от пазителите на обекта, показват срутени тухлени стени и слоеве кал, покриващи обекта.
Писмото обяснява някои от незабавните действия, които екипът на обекта е предприел за смекчаване на щетите от наводненията, като въвеждане на водни помпи, ремонт на тухлена зидария и почистване на канализацията. Но е ясно, че тези мерки няма да са достатъчни.
Абаси и Сангах завършват писмото си с искане за 100 милиона пакистански рупии (45 милиона долара), за да покрият разходите за пълен ремонт. За съжаление, консерваторите на Мохенджо-Даро от известно време знаят, че наводненията могат да представляват сериозен риск за мястото. Официалният списък на ЮНЕСКО отбелязва, че щатът Сингх, който официално е натоварен с поддържането на от известно време, е маркирал проблема преди и е предупредил, че „пробивът на язовира нагоре по течението би причинил катастрофални щети“.
Значението на от известно време като исторически и архитектурен обект не може да бъде подценявано. Когато беше добавен към регистъра на ЮНЕСКО през 1980 г., организацията написа, че Мохенджо-Даро „носи изключително свидетелство за цивилизацията на Инд“, включваща „най-древния планиран град на Индийския субконтинент“.
По време на своя разцвет градът е бил оживен метрополис. Имало е пазари, обществени бани, канализационна система и будистка ступа, изградена предимно от изпечени на слънце тухли.
В писмото си Абаси и Сангах изразяват загриженост, че Мохенджо-Даро може да бъде добавен към списъка на обектите на ЮНЕСКО в опасност, който органът за опазване актуализира периодично, за да подчертае исторически места, които са изложени на сериозен риск от разруха. Обектите, които понастоящем са в този списък, включват националния парк Евърглейдс във Флорида, който е изправен пред значителни екологични предизвикателства, и град Ливърпул, Англия, чийто исторически център на града се счита за изложен на риск от урбанизация.
