Памет: 7 септември

Александър Йорданов написа анализ в социалната мрежа Facebook по повод днешния 7 септември и организираното покушение срещу Георги Марков именно на тази дата. Публикуваме го без редакторска намеса: 

„На днешния ден през 1978 г. е осъществено организираното от Държавна сигурност покушение срещу големия наш писател и публицист Георги Марков. Денят не е избран случайно. Убийството е „подарък“ за рождения ден на диктатора Тодор Живков, който според българското законодателство е ръководил „престъпен режим“ и „престъпна организация“ – БКП.

През 1954 г. Живков става първи секретар на Централния комитет на тази организация. През 1962 г. е вече премиер на страната и успява само за няколко години да я доведе до банкрут. През февруари 1959 г. държавният златен резерв от 20,1 тона злато е изнесен тайно с влакова композиция в СССР, а само четири години по-късно Живков предлага България да се заличи като независима държава и да стане 16-та съветска република. На заседанието на висшето ръководство на БКП той заявява:

„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”

Пет години по-късно отново той предлага на „съветските другари“ да се предприеме военна агресия срещу Чехословакия, защото тамошните комунисти били пожелали техният социализъм да има „човешко лице“. За Тодор Живков и другарите му социализмът трябваше да има „зверско лице“. И наистина у нас той имаше зверско лице. За наш национален позор българската армия тогава нахлува в Чехословакия.

Едва в края на 80-те години лидерът на БКП схвана, че „социализмът е едно недоносче“. Това каза той и за първи път в дългата си политическа кариера бе прав.

Като всички циници, простаци, убийци и национални предатели, Тодор Живков не понасяше и най-малката критика. Затова, когато научава, че един български писател му се подиграва и публично го критикува, а и живее в „омразния Запад“, той на часа реагира. А Държавна сигурност разбираше и от половин дума. Тя никога не е предприемала действия без заповед „свише“. А в онова тъпо комунистическо време „свишето“ бе той – Тодор Живков.

Когато на 10 ноември 1989 г. по нареждане от Москва Живков бе освободен от поста на генерален секретар на БКП, телевизията ни показа едно припикано мушкато, шушумига някаква, която кокореше очички и сякаш не разбираше какво се случва.
Жалко е, че все още има нашенци, които не могат да схванат, че Тодор Живков бе името на злото в България за няколко български поколения.

Вечна да е паметта ни за писателя Георги Марков, достойният син на България!“

Кога ще започне строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле?