Пандемията от COVID-19 показа слабите места на социалните програми и неефективната социална политика, смятат експертите от Института за пазарна икономика. В техния анализ се посочват дефицитите в някои от социалните услуги и липсата на ефективност при повечето социални плащания.
Големите различия между нашата страна и средните нива за Европейския съюз по отношение на неравенствата са най-вече в резултат от пенсионната и социалната политика у нас. Пенсионните системи и свързаните с тях механизми за определяне и индексиране на пенсиите в останалите страни членки на Евросъюза постигат много по-голямо свиване на различията. Това означава, че те са значително по-ефективни. Отделно, социалната политика в България има пренебрежително въздействие върху подоходните неравенства именно в групата, която има най-силна необходимост от подкрепа. Наблюдава се едновременно ниска ефективност, но и сравнително ниски социални разходи на фона на средните нива за Европа.
Тежестта на първите месеци на кризата през изминалата година се прояви при обезщетението за безработица, което адекватно отговори на променената икономическа и социална картина. В същото време програмите за социално подпомагане, които трябва да са насочени именно към подкрепа на домакинствата при загуба на доход и изпадане в по-тежко социално положение, не отчитат голямо отклонение от средносрочните тенденции, наблюдавани и преди кризата. В тази ситуация проличава липсата на адекватен механизъм за осигуряване на финансова помощ на домакинства с ниски доходи, като очевидно в сегашния си вид месечните помощи на база гарантиран минимален доход не могат да изпълнят тази функция.
Наблюдава се запазване на тенденцията за увеличаване на социалните разходи в програми с широк обхват и целеви групи, които се дефинират по различни критерии от риск от бедност, доходи и потребности на подпомаганите домакинства. В основни програми с все по-нарастващо значение се превръщат помощите за деца, за хора с увреждания и за отопление. Към момента надделява политическата воля да се насочват бюджетни средства към програми с много широк обхват вместо да се положат усилия за създаване на прецизно насочени инструменти, които обаче да дават адекватна подкрепа на действително нуждаещите се.
Двете най-ефективни програми по отношение на своя обхват и целенасоченост са – „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход“ и „Целева социална защита за отопление“ са недофинансирани и не постигат нужния ефект. Недостатъчният финансов ресурс води до 2 основни проблема. Първият е строгите изисквания за получаване на помощите, при които се изключват домакинства, които не са платежоспособни. Вторият проблем е, че се взимат социални помощи, но те не са достатъчни да подпомогнат семейния бюджет.
