Ограничителният режим и паническото закупуване на храна поради пандемията от коронавирус може да доведат до световна инфлация в цените на храните, въпреки че има достатъчно запаси от основни зърнени храни и маслодайни семена в ключовите държави износителки, заяви старши икономист от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
Най-богатите страни в света оказаха безпрецедентна помощ на световната икономика, тъй като броят на заразените с коронавирус нарасна значително в Европа и Съединените щати, като броят на смъртните случаи в Италия вече надвишава този в континенталния Китай, който е огнище на инфекцията.
Епидемията разтърси целия свят с над 270 000 инфектирани с коронавирус и повече от 11 000 смъртни случая, като по своята същност явлението прилича на отминали периоди като Втората световна война и пандемията от испански грип от 1918 г.
„За да създадете паника и криза, е напълно достатъчно да започнете да пазарувате ударно от големи вносители като мелници или правителства“, казва Абдолреза Абасиан, главен икономист от Организацията за прехрана и земеделие.
„Това няма да създаде проблем с доставките, но ще повлияе на продоволствената сигурност“, каза още той пред Reuters в телефонен разговор от Рим, където се намира централата на организацията.
Потребителите от цял свят от Сингапур до Съединените щати през последните седмици се редят на опашки пред супермаркетите, за да се запасят с продукти, вариращи от ориз и дезинфектанти за ръце до тоалетна хартия.
Глобалните показатели на пазара за пшеница в Чикаго тази седмица отчетоха ръст с над 6%, което е най-голямата седмична печалба от девет месеца насам, докато цените на ориза в Тайланд, вторият най-голям износител на зърно в света, достигнаха до най-високата си стойност, отчетена от август 2013 г насам.
Във френската зърнопреработвателната промишленост има проблем с осигуряването на достатъчно камиони и персонал, които да поддържат фабриките и пристанищата, тъй като ударното изкупуване на макаронени изделия и брашно съвпада с увеличения износ на пшеница.
Ограниченията, наложени от някои държави от Европейския съюз върху границите им с други държави-членки в отговор на пандемията, също имат проблеми с доставките на храни, заявиха представители на индустрията и земеделски производители.
Въпреки това се очаква глобалните запаси от пшеница в края на пазарната година за реколтата от юни да нараснат до 287,14 милиона тона, спрямо наличните 277,57 милиона тона преди година, гласят прогнози на Американското министерство на земеделието.
Храна на правилното място
Според анализаторите логистиката може да се окаже много сериозен глобален проблем.
„Има около 140 милиона тона царевица, която се използва за производството на етанол в Съединените щати, а част от тях могат да се използват за храна, тъй като в момента зърното няма да е необходимо за гориво, като се има предвид спадът в цените на петрола“, казва Оле Хоу, който предоставя консултантски услуги в IKON Commodities.
„Основният проблем е храната да бъде доставена в точното време на правилното място.“
Азиатските купувачи бяха неактивни тази седмица, на фона на финансовата неизвестност, която заплашва пазара.
„Не сме сигурни каква ще е ситуацията с търсенето на стоки. Как ще изглежда обстановката през юни или юли?“, обясни мениджър от компания за мелене на брашно в Сингапур, която има дейност и в Югоизточна Азия. „Ресторантьорският бизнес свива дейността си и в резултат на това търсенето не е много силно в момента.“
Азиатските вносители на пшеница, включително и основният вносител – Индонезия, поемат по-голямата част от доставките в Черноморския регион, в условията на глобалното свръхпредлагане в момента.
Страните износителки на петрол в Близкия изток, които също са нетни вносители на зърно, вероятно ще претърпят по-големи финансови поражения, когато суровият петрол загуби над 60% от стойността си през тази година.
„Капацитетът на нетните износители на петрол да купуват зърнени храни е спаднал поради срива в цените на петрола и обезценяването на валутите“, обясниха от ФАО.
„Ще има по-ограничен потенциал за предприемане на политически действия за стимулиране на икономиките.“
Превод: Глория Йорданова
