Днес папа Франциск актуализира църковен закон от 2019 г., насочен към държане на висши църковни служители под отговорност за прикриване на случаи на сексуално насилие. Той го разширява, така че да обхване мирски католически лидери и потвърждава, че уязвими са не само децата, а и възрастни, които могат да станат жертви на насилие.
С актуализацията папа Франциск направи постоянни временни разпоредби, които бяха приети през 2019 г. в момент на криза във Ватикана и католическата йерархия, припомнят от „Associated Press“. По онова време законът беше възхваляван за определянето на точни механизми за разследване на съучастие между епископи и религиозни ръководители. Но осъществяването му е неравномерно и оцелелите от насилие критикуват Ватикана за продължаващата липса на прозрачност относно случаите. Техните защитници казаха, че е необходима цялостна реформа, а не само незначителните изменения днес.
„На католическия народ беше обещано, че /законът/ ще бъде „революционен“, преломно събитие за търсене на отговорност от епископите. Но за 4 години не видяхме нито една значителна чистка, нито драматична промяна“, коментира Ан Барет Дойл, съдиректор на „BishopAccountability.org“.
Измененията съответстват с други промени за справянето на злоупотребите от Католическата църква, които бяха разкрити през последните 4 години. Най-важното е, че те са разширени, за да обхванат лидери на одобрени от Ватикана асоциации, ръководени от миряни и жени, а не само от духовници. Разширяването е отговор на многото случаи, които излязоха наяве през последните години.
Актуализацията също така потвърди, че възрастни хора като монахини или семинаристи, които са зависими от своите епископи или ръководства, могат да бъдат жертви на малтретиране. Църковният закон отдавна твърди, че само възрастни, които „обичайно“ не използват разум, могат да се считат за жертви в същия смисъл като непълнолетните.
Законът от 2019 г. разшири това определение и то се запазва в актуализацията, като изяснява, че възрастните могат да бъдат уязвими на злоупотреба при възникване на определени ситуации. Дефиницията гласи, че жертва може да бъде „всяко лице в състояние на недъг, физическа или умствена недостатъчност или лишаване от лична свобода, което всъщност, дори понякога, ограничава способността му да разбира, да иска или по друг начин да се съпротивлява на престъплението“.
„Това може да се тълкува като допълнително проявление на това как църквата се грижи за най-слабите“, каза архиепископ Филипо Яноне, префект на правната служба на Ватикана.
„Всеки може да бъде жертва, така че трябва да има справедливост. И ако жертвите са като тези /уязвими възрастни/, тогава трябва да се намесите, за да защитите тяхното достойнство и свобода.“
Законът от 2019 г. и неговата днешна актуализация съдържат изрични стандарти за разследване на епископи и началници, но поверяват на други епископи да свършат работата. Той също така задължава целия църковен персонал да докладва при твърдения за злоупотреба от страна на духовенството, въпреки че не изисква да се съобщава за злоупотреба от мирски лидери и се въздържа от изискване за пускане на сигнал в полицията. Новият закон разширява защитата на подателите на сигнали и потвърждава презумпцията за невинност на обвиняемия.
Според промените всяка епархия трябва да има офис за получаване на жалби. Наскоро папата предупреди, че има „явна и настояща опасност“ от злоупотреба в райони с по-малко финансови ресурси.
