Папа Франциск разкри политическите „маневри“, използвани за повлияване на гласовете по време на последните два избора на папи, като същевременно отрече, че планира да реформира процеса за бъдещи конклави, в интервю, публикувано във вторник, предава „Асошиейтед прес“.
Поверителните разкрития се съдържат в „Наследникът: Моите спомени за Бенедикт XVI“, в който аржентинският папа разсъждава върху връзката си с покойния германски папа и урежда някои сметки с дългогодишния помощник на Бенедикт. Книгата, написана като разговор с кореспондента на испанския „ABC daily“ Хавиер Мартинес-Брокал идва в деликатен момент за 87-годишния Франциск. Крехкото му здраве повдигна въпроси за това колко още ще остане папа, дали може да последва стъпките на Бенедикт и да подаде оставка и кой в крайна сметка може да го замести. В книгата Франциск разкри поверителни подробности за конклава от 2005 г., който избра Бенедикт за папа, и гласуването през 2013 г., в което самият той беше избран, като каза, че му е било позволено да се отклони от клетвата за тайна на кардиналите, защото е папа.
През 2005 г. Франциск каза, че е бил „използван“ от кардинали, които са искали да блокират избора на Бенедикт – тогава кардинал Йозеф Ратцингер – и че са успели да насочат 40 от 115 гласа по този начин. Идеята не е била да се избере аржентинецът, а по-скоро да се наложи компромисен кандидат, след като Ратцингер бе изхвърлен от надпреварата, обясни той.
„След това ми казаха, че не искат „чужд“ папа, с други думи, неиталианец“, продължи Франциск, като изясни, че процесът не е толкова свързан с това, че Светият Дух вдъхновява кардиналите, колкото е ставало дума за студена, твърда политическа калкулация. Франциск изтъкна, че е сложил край на маневрирането, като обяви, че няма да приеме да бъде папа, след което Рацингер е избран.
„Той беше единственият, който можеше да бъде папа в този момент“, уточни Франциск и добави, че той също е гласувал за Ратцингер.
През 2013 г., след оставката на Бенедикт, имаше и политически маневри. Франциск – който по това време беше кардинал Хорхе Марио Берголио – разказа, че едва след като това е станало факт, разбира, че кардиналите се обединяват зад него, досаждат му с въпроси за църквата в Латинска Америка и изпускат намеци, че печели подкрепа.
Той си спомня, че най-накрая му е просветнало, че може да е папа, когато испанският кардинал Сантос Абрил и Кастело изтичал след него след обяда на 13 март, точно преди финалното гласуване за поста. Испанският кардинал очевидно е имал проблем, свързан със здравето на Берголио и по-конкретно неговата способност да поеме физическите задължени на папството, след като опонентите очевидно вече бяха посочили здравето му като възможна пречка за неговото избиране.
Високопреосвещенство, вярно ли е, че ви липсва бял дроб? – Франциск преразказа думите на Абрил, на което той отговаря, че му е отстранена част от единия бял дроб след респираторна инфекция. След като уверява кардинала, че операцията е извършена преди повече от 50 години, той си спомня, че Абрил е промърморил:
„О, тези маневри в последния момент…“
В интервюто Франциск отрече слуховете, че планира, каквато и да е реформа на правилата на конклава за бъдещи избори за папата. Консервативните медии спекулират, без каквито и да е скрупули, че Франциск е бъркал в протоколите, за да ограничи дискусиите преди конклава за нуждите на църквата до кардинали на възраст под 80 години. Само тези кардинали – повечето от които са назначени от Франциск – могат да гласуват за следващия папа, но по-възрастните им колеги в момента имат право да участват в предишните дискусии. Въпреки че Франциск отрече подобна реформа, той разкри, че преразглежда протокола за папските погребения. Франциск заяви, че богослужението на Бенедикт ще бъде „последното събуждане, в което тялото на папата е изложено в отворен ковчег, върху одеяло“. Той каза, че иска да гарантира, че папите „са погребани като всеки син на църквата“, по достоен, но не свръх показен начин.
В книгата Франциск също така урежда някои сметки с дългогодишния секретар на Бенедикт, архиепископ Георг Гейнсвайн, когото той първоначално уволни, а след това изгони от Ватикана след, както той описва като поредица от неблагоразумни решения, които са направили живота му труден.
Широко разпространено е мнението, че Гейнсвайн е помогнал за разпалването на опозицията срещу Франциск по време на продължилото десетилетие пенсиониране на Бенедикт, позволявайки на Бенедикт да бъде използван от консерваторите, носталгични по неговото доктринерско папство. Той стоеше зад някои от най-големите хиксове в необичайното съжителство на двама папи.
Франциск разкрива подробности и за един добре известен инцидент през 2020 г., при който кардинал Робърт Сара, консервативният бивш ръководител на литургията във Ватикана, е съавтор на книга с Бенедикт, потвърждаваща необходимостта от безбрачно свещеничество.
Книгата е публикувана точно в момента, когато Франциск обмисля призиви за облекчаване на изискванията за безбрачие и разрешаването на женени свещеници, за да се справи с недостига на духовници в Амазонка. Това предизвика фурор, защото участието на Бенедикт в книгата повиши вероятността бившият папа да се опита да повлияе на вземането на решения от сегашния папа. Франциск директно обвинява Гейнсвайн за аферата, настоявайки, че Сара е била „добър човек“, който може би е бил „манипулиран от сепаратистки групи“. Франциск изтъква, че се е почувствал длъжен да остави Гейнсвайн настрани след скандала. Той обяснява:
„Бях длъжен да помоля секретаря на Бенедикт да си вземе доброволен отпуск, но запазвайки титлата префект на папския дом и заплатата.“
По-късно Гейнсвайн подпечата съдбата си с Франциск, когато публикува мемоарите си „Нищо освен истината“ в дните след смъртта на Бенедикт на 31 декември 2022 г., която беше силно критична към Франсис.
„Мъчно ми беше, че използваха Бенедикт. Книгата беше публикувана в деня на погребението му и аз почувствах, че това е липса на благородство и човечност“, признава папа Франциск.
Той е категоричен, че Бенедикт винаги се е подчинявал на него, защитавал го е и го е подкрепял и не е бил зад нито една от консервативните атаки или маневри за подкопаване на авторитета му. Папата отрече сухата му проповед по време на погребението на Бенедикт, критикувана от консерваторите като липса на похвала, да е знак за нещо различно от литургичен протокол.
„В проповедите не произнасяте хвалебствия“, заключва той.
