Параклисите Света Петка в Странджа са построени в чест на Пресвета Богородица и са част от нейния ритуален календар. Те са строени след 1835 г. и задължително са свързани с лековит извор (аязма).
Празникът им е на Светли Петък (петъка след Възкресение), оттам и името – Света Петка. Такива са параклисите Св. Петка край Бръшлян, Голямо буково, Заберново и Калово, старият параклис в Бяла вода и др. Такива бяха и двата параклиса в бившите гробища Св. Петка (сега парк) в Малко Търново.
На Светли Петък се празнува обновяването на храма „Живоприемни източник”, построен в чест на Божията Майка в Цариград, в квартал „Балъклия”. Ето каква е историята:
„В пети век в Константинопол, близо до една от неговите порти, се намирала малка горичка. В нея имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче мястото около изворчето обрасло и самото то потънало в забрава.
Веднъж воинът Лъв, докато се разхождал в горичката срещнал на това място слепец, загубил пътя си да се лута напред-назад. Той помогнал на слепеца да намери обратно пътечката, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът Лъв тръгнал из гъсталака да дири вода, но не намерил и тъжен се върнал обратно. В този миг чул глас, който му казал: „Лъве, не търси вода другаде, защото си близо до нея!“
Удивен от непознатия глас, Лъв се огледал, но не открил вода. Пак чул тайнствения глас, който повторил:
„Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си“
Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното, като занесъл на слепеца да пие от водата, а с калчицата помазал очите му. Слепият тоз час прогледнал и сам, без чужда помощ отишъл в Константинопол, където прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император Лъв Маркел.
След време си спомнил за явяването и предсказанието на Света Богородица, затова заповядал да почистят мястото и да заградят изворчето, а после построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Извора и храма нарекли „Живоприемни източник”.
Множество чудеса ставали от водите на благословеното. През 15 век храмът бил разрушен от мюсюлманите. Те поставили стража, която да не пуска християните наблизо, но постепенно забраната била снета и те построили наново неголяма църквица.
В 1821 г. и тя била разрушена, а изворчето – засипано. Но при султан Махмуд ІІ православните получили известни религиозни свободи и след като намерили сред отломките на старата църква списък с чудеса, станали от Живоносния източник, получили разрешение наново да въздигнат древния храм, което и станало в 1835 г. И до днес в Истанбул в квартала Балъклъ се намира този храм, известен като „Живоприемни източник”, където чудотворното изворче все така блика и носи изцеление на пристъпващите с вяра.“
На Светли Петък Православната църква ежегодно празнува обновлението на храма в чест на Живоприемния източник и в храмовете се извършва водосвет в памет на този празник.
