Парите на държавата са във фокуса на вниманието на депутатите. На извънредно заседание народните представители трябва да разгледат държавния бюджет на първо четене. Според заложеното в него дефицитът следващата година ще бъде 3%. Управляващите залагат увеличение на пенсиите и на парите за здраве през сметките на НЗОК.
Заседанието на парламента е съпътствано от протести и искания за повече средства от работници в различни сектори.
На второ четене в комисия тази сутрин беше приет бюджетът на ДОО, разглежда се и този на НЗОК. Според заложеното минималната работна заплата става 933 лева, минималната пенсия 580,57 лева. Предвидено е и 11% увеличение на пенсиите от юли, според Швейцарското правило.
След много дебати и прегласуване се прие максималният осигурителен доход за 2024 година да бъде увеличен на 3750 лева. Парите за здраве са в размер на 8,1 млрд. лева, от тях 3,5 млрд. лева са за болнична помощ, 2 млрд. лева ще отидат за лекарства и 1 млрд. лева за прегледи при лични лекари и специалисти.
Предложенията между двете четения започнаха с искания втората година майчинство да е равна на бъдещата минимална заплата – 933 лева, при 780 лева в момента.
„Тази сума, която в момента е заложена, е действително под прага на нормалното отглеждане на малко дете”, заяви Андрей Чорбанов от ИТН.
„Вашето предложение включва увеличение на разходите на централния бюджет”, заяви Георги Ганев от ПП-ДБ.
„Признавам си, в предишните бюджети, в които много активно участвахме, винаги се стараехме да намерим откъде ще бъдат взети тези пари. Не бихме предложили място, от което да бъдат взети. Смятаме, че това е функция на хората, които сглобяват цялата картина и целия бюджет”, заяви Чорбанов.
„Ние сме казали откъде – като дойде за корпоративния данък, онзи ден стана дума и в пленарна зала, с 15% от нетната лихва на банките от тяхната свръхпечалба”, заяви Румен Гечев от БСП. Предложенията на ИТН, БСП и „Възраждане” бяха отхвърлени. Така през втората година парите за майчинство не се променят. Наложи се да има 3 гласувания на размера на максималния осигурителен доход.
На два пъти депутатите решиха той да остане в сегашния си размер, а не да се повишава на 3750 лева. Така обаче се стигна до сериозен проблем със заложените приходи на ДОО. След дебати как да се направи гласуването, без да се нарушават правилата, беше приет заложеният максимален праг от 3750 лева.
