На 4 април тази година се проведоха редовните парламентарни избори у нас. На тях точно 50,61% от българите изразиха предпочитанията си измежду 30 партии и коалиции.
На предсрочния вот на 11 юли до урните са отишли 42,19% от гласоподавателите, за да посочат своите претенденти за Народното събрание от общо 23 партии и коалиции, плюс независимите кандидати.
На 4 април гласуването беше с хартиени бюлетини (от които 86 527 бяха невалидни) и имаше осигурени едва 9 397 машини. За разлика от тогава, на 11 юли бяха осигурени 2000 устройства повече, а бюлетините бяха по-скоро като резервен вариант и изключение. Това беше подплатено с промени в Изборното законодателство, като целта беше да се прекрати масовата практика с купуването на гласове и да се избегнат максимално нарушенията.
Какво показват данните след края на двата тура? Има ли осезаема разлика в нагласата на избирателите? Възможно ли е числата от статистиката да внесат яснота по въпроси, които биха имали решаващо значение за бъдещото управление?
Масово анализаторите посочват отпускарския сезон като причина за ниската избирателна активност. Предвид огромното желание за промяна обаче, което засвидетелства народът по време на протестите миналото лято, звучи абсурдно да е така, нали? Всеки отговорен гражданин имаше възможност да посочи друго място, от което да гласува, в случай, че не се намира на постоянния си адрес. Минималният срок за това бе 2 седмици преди изборите. Тогава?
Дали пък причината за тези 42,19% не бе и тоталната липса на политически дебат? Видяхме ли комуникация между кандидатите? Видяхме ли идеи, облечени с факти и срокове във времето? Борбата за власт ли бе водеща или благото на народа?
Някои политолози допускат, че хората са изморени от избори и вече не им е до това. Не им е до това? А до какво им е? Тази хипотетична умора е доста смущаваща и трагикомична теория.
Как е възможно човек да остави бъдещето си в ръцете на безпринципността, корупцията и нечии лични интереси, защото… просто не му се занимава? Как очакваме някой да реши проблеми, безсрамно неглижирани от задната седалка на джипката, ако ни мързи да направим своята крачка към промяната?
Резултатите от 11 юли са красноречиви – 6 партии си спечелиха места в Народното събрание. Това са „Има такъв народ“, ГЕРБ-СДС, БСП, „Демократична България“, ДПС и „Изправи се! Мутри вън!“. Подредени процентно точно по същия начин.
Първата позиция е за ИТН, които събраха 657 824 гласоподаватели, или 24.08%. За разлика от сега, през април те се записаха с 565 014 гласоподаватели, или 17.66%.
Мнозинството от хора, особено тези в чужбина, поиска „Има такъв народ“ да оглави държавата. Дали победата е в резултат от популярността и любовта на хората към шоуменския образ на Слави Трифонов? Или пък в негово лице българските граждани виждат поредния главатар, който да поведе „стадото“? Онзи, който чувстваме най-близък, понеже ни е най-познат, тоест „наш човек„. Последният избран такъв беше вече бившият премиер, който не се оказа толкова наш, колкото очаквахме.
ГЕРБ-СДС останаха на второ място с 642 165 души, дали своя вот за тях, което прави 23.51%. Два месеца по-рано те бяха първи в надпреварата с 837 707 избиратели или 26.18% общо. Разликата е между 200 000 гласа. Сериозна промяна само за 2 месеца.
Според водещи експерти тя се дължи на няколко фактора – машинното гласуване, което не може да се манипулира, полицейските акции за прекъсване на практиката за купуване на гласове и скандалите, свързани с ГЕРБ, които служебното правителство извади на бял свят.
Трудно е да се анализира партията, която след 12 години управление на България, избра за свой слоган мотивът „Ред в хаоса“. Подобно обществено афиширане на проваления кабинет говори достатъчно за присъствието на ГЕРБ на политическата арена у нас. Самият лидер на Бойко Борисов бе замесен в множество сериозни безобразия. За тях на пръв поглед не липсваха доказателства. А на втори? Втори поглед липсваше. Случаите се затваряха, а главният прокурор Иван Гешев се оказа достатъчно ефективна бухалка срещу истината и закона.
БСП успяха да си спечелят 365 695 избиратели или 13.39%. През април положението им бе значително по-добро. Тогава за социалистите са гласували 480 146 наши сънародници, което прави 15.01%.
Приблизително равен е резултатът на червените през април и сега. По една или друга причина доверието към партията върви в низходяща посока. Твърде възможно е самата Корнелия Нинова, срещу която депутатите от парламентарната група на БСП организираха протести, да не е наясно какво да предприеме, за да не повтаря вече допускани грешки.
Бунтове на недоволство в редиците на БСП имаше в областните градове Велико Търново, Добрич, Пловдив и Стара Загора. Привържениците на левицата не бяха доволни от подредбата на листите и настроенията отново събудиха разправии, които Нинова умело се опитваше „да замете под килима“.
Четвъртото място на предсрочните избори бе отредено за „Демократична България“ /ДБ/ с 345 329 привърженици, тоест 12.64%. Числата в статистиката определено са в полза на демократите, които останаха на 5-то място през април с 302 280 избиратели (9.45%).
ДБ успя да си спечели доверието на значително по-голяма част от гласоподавателите в сравнение с вота през април. Корупцията е чувствителна тема в България. Използвайки я като инструмент съпредседателят на обединението Христо Иванов привлече много и най-вече млади хора, които му гласуваха доверие. Те бяха вдъхновени от обсъжданите варианти за реформа в съдебната система и търсенето на справедливост по доста други сериозни въпроси относно възстановяването на държавността у нас.
Убедителната разлика в полза на ДБ остави ДПС на незавидното 4-то място с резултат от 292 439 избиратели (10.71%). Няма да е лъжа, ако кажем, че партията на Мустафа Карадайъ и Ахмед Доган търпи сериозно поражение, тъй като тя не е постигала толкова нисък резултат от 1994 година насам. Ясно е, че родената в Сараите политика на спряганите за „национални предатели“ лица върви към своя естествен край.
През април ДПС някакси стигнаха до тоговашните си 336 306 души (10.51%). Името на партията бе замесено в не едно разследване за купен вот, тъй като направени проучвания в Гурково убедително накланят везните в посока корупция.
В последните два месеца, преди предните избори на 4-ти април, в Гурково са регистрирани 400 лица, подали заявления да гласуват по настоящ адрес, които малко след изборите се отписват. Два месеца преди 11 юли лицата, подали заявления, са едва 15.
През април 2021 г. населението на община Гурково набъбва и два месеца по-късно се връща към предходните си стойности. Правопропорционално растат и гласовете за ДПС, което е излъчило кмета Мариан Цонев, привлечен като обвиняем за контролиран и купен вот на 9 юли тази година. На изборите от юли, тези 427 гласоподаватели не се завръщат в Гурково, а резултатите на ДПС правопропорционално спадат.
На 6-то място за втори пореден път се нарежда „Изправи се! Мутри вън!“ /ИСМВ/. На 11 юли те спечелиха 136 879 избиратели, което в проценти е равно на 5.01%. На 4 април резултатът им бе по-нисък. ИСМВ тогава записаха 150 940 броя гласоподаватели или 4.72%. Отливът през април е твърде вероятно да се дължи на изказването на Николай Хаджигенов от ИСМВ. Тогава той заяви, че евентуално би могъл да се жертва за министерски пост.
Активната гражданска позиция на председателя на коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ Мая Манолова изигра ключова роля за влизането им в НС и цялостния им успех – и на тези, и на предишните избори. Работата на Манолова по най-различни каузи с висока обществена значимост, както и конкретните цели, залегналите в идеологията на техния план, оставиха у гласоподавателите усещане за доверие и сигурност.
Парламентарни избори – април:
Източник: ЦИК
Значими бяха и „по-малките победи“ на останалите партии, които премериха сили на изборите през април и юли. Движението може да видите в списъка с резултати от Централната избирателна комисия (ЦИК).
Предсрочни парламентарни избори – юли:
Източник: ЦИК
