В знаков акт на законодателната власт българският парламент прие ветото на президента Румен Радев върху спорните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, което подчертава важността на конституционните рамки и правната система в страната. Този ход идва след като на 1 февруари депутатите гласуваха за промени, предвиждащи продължаване на работата на сега действащите Висш съдебен и Висш прокурорски съвети до избирането на нови, създадени с конституционни изменения. Промените също така позволяваха на главния прокурор и неговите заместници да запазят правомощията си, които бяха отнети с конституционните промени.
Президентът Радев наложи вето на 12 февруари, обосновавайки своето решение с аргумента, че предложените преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс практически отменят правосъдната реформа за неопределен период от време. Това, по думите му, представлява целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и нейното непосредствено действие.
Гласуването в парламента, при което един депутат гласува „за“ повторното приемане на измененията, 51 бяха „против“, а 134 се въздържаха, отразява разделените мнения относно подхода към реформирането на съдебната система. Тази развой на събитията е ясно доказателство за необходимостта от дълбок анализ и широк консенсус при внедряването на съдебни реформи.
Събитието е отражение на продължаващия дебат за правосъдната реформа в България, който остава в центъра на политическия диалог. Подкрепата за ветото на президента подчертава значението на съгласуваността на законодателните промени с конституционните принципи и изискванията за прозрачност, отчетност и зачитане на върховенството на закона. Този момент може да служи като трамплин за по-нататъшни обсъждания и мерки за укрепване на правовата държава и реформиране на съдебната система в България, които да отговарят на очакванията на гражданите и международните партньори на страната.
