Първите туристи преминаха по маршрута „В подножието на угасналия вулкан“ в Странджа

Първо организирано преминаване на маршрута „В подножието на угасналия вулкан край Варвара“ направиха участници във Фестивала на зелениката тази неделя. Трасето съществува от близо 20 години, когато от Природен парк /ПП/ „Странджа“ са направили маркировка, но то така и не е добило популярност.

В похода се включиха около 30 души, които извървяха цялото трасе, преминаващо през параклиса „Св. Богородица“, Папийското дере, царството на странджанската зеленика, както и много дъбови, букови и липови гори.

„Гостите на Варвара рядко търсят връзка с планината, а предпочитат малките приятни плажчета около селото. Освен това този маршрут предлага нещо, което повечето хора рядко са си представяли, че ще им се случи в Странджа. За тях това е планина за разходки и приятни излизания до близката горичка, а не за катерене. Този маршрут е поне от пет часа, а със спиранията за почивка и снимки може да стигне до пет-шест“, заяви експертът по биоразнообразие към ПП „Странджа“ Иван Камбуров, който бе водач и лектор на групата.

Самият връх Папия представлява угаснал преди около 70-80 млн. години вулкан, причина за многото скали не само в планината, но и на морския бряг. Достъпът до него е ограничен, тъй като там има военно поделение, но от подножието му се открива чудна гледна към село Бродилово и цяла Странджа.

„До панорамната площадка няма много ясно видима пътека, но самото тя представлява  оголено и пълно с вулканични скали място. Поради тази причина не представлява интерес за горското стопанство, а и твърде далеч за козарите и овчарите. Странджа по принцип е известна с дълбоките си гори, а подобни гледки се броят на пръстите на едната ръка“, разказа още Иван Камбуров.

Името на връх Папия най-вероятно идва от османското име за поп или свещеник. В миналото от тази височина попът на селото е наблюдавал дали отнякъде се задава дъжд, след което е слизал при съселяните си, които са правили специален ритуален. Причината е че дъждовната влага през лятото е силно ограничена в региона, който е разчитал предимно на земеделие. 

В момента мястото е достъпно за туристи, но на места маршрутът преминава през почти неразличими пътеки, поради което е силно препоръчително той да бъде извървян с опитен планински водач или поне човек, който познава местността.