Добро утро, приятели!
Няма как умът да се успокои само с едно или две сядане за медитация. Това е все едно като отидеш на работа и да искаш да свършиш цялата работа за един ден. Един ден стигаш до някъде, а на другия продължаваш.., трети, четвърти и т.н… Говорим, че умът трябва да утихне, да стане умиротворен, послушен и пуст. Когато напреднете в медитативната си практика, това ще се получава всеки път щом седнете да медитирате, но дотогава не бързайте. Умът е много шумен, подвижен, комбинативен и работи безспирно.
Толкова години сте му давали гориво и сте го следвали, нека сега всеки да си отдели достатъчно време, докато умът ви се успокои от само себе си. Най-важното нещо е постоянната практика и търпението. Щом като сте търпеливи и последователни успехът ще дойде неминуемо. Бързането и нетърпението за резултат само усложняват ситуацията и отлагат успеха. Научете се като седнете да медитирате да не сте припрени.. Не може човек да си каже: “А имам половин – един час, трябва да се успокоя и да продължа с другите си задължения.”
Ако така се подхожда към медитативната практика, тя няма да е качествена. Най-добре би било, ако практикуващият си каже: “Сядам в медитация, не бързам за никъде и за нищо. Медитирайки, аз постепенно се превръщам в това, в което съм.”
Когато Бодхидхарма живял в храма Шаолин девет години, той наставлявал ученика си – бъдещия патриарх Хуейкъ. казвайки му:
„Просто спри всички занимания с външни неща; спри въздишките за вътрешни неща. За да влезеш в Пътя, дръж ума си чист като стена.“
Докато човек върви след желанията и пристрастията и отвращенията, ще му е трудно да не се увлича от мислите, които са привлечени от желанията. Ще му е трудно и да не се крие и да не отбягва отвращенията си.
Няма как ще е необходима поне малко воля и дисциплина, за да не прилепваме към приятните мисли, към желаните неща. Ще е трудно и да можем да приемем и да разберем неприятните, нежеланите от нас хора и събития. Ако искаме да стигнем до Истинската си Природа ще се наложи да бъдем безпристрастни и непривързани към никой и към нищо.
Маймунският ум е много гъвкав и може да преминава безпроблемно от една тема на друга. Може да си измисля най-различни варианти и теории, за да ни привлече, да ни накара да го следваме.
Медитирайки, ние само наблюдаваме ума си, без да участваме в него и без да отдаваме голямо значение на мислите, които преминават през ума. Не се захващаме за мислите, колкото и да са привлекателни. Не отбягваме никои мисли, колкото и те да са отвратителни. Само ги гледаме безпристрастно и не се занимаваме по никакъв начин с тях. Като не им даваме участието си, те постепенно отмират, изчезват и ума се успокоява и става пуст. Ето, това е основата – умът да бъде безпристрастен и пуст, за да може точно и ясно да отразява всичко идващо от Истинската ви Природа. Щом човек следва своята Истинска Природа, той върви в Пътя на Пустотата.
От Пустотата възниква всичко и накрая всичко отново се завръща в Нея. Следвайки Нейния Път, човек се превръща в това, което Е!
Пожелавам ви, упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате целите си!
