В ушите ни кънти шумът за любимото синьо море и само да затворим очи вече усещаме как то ни носи по вълните си. Нещото, което мигновено ни връща към примамващата безкрайна морска шир, е едно рапанче. Доближим ли го до ухото си, се пренасяме в друг свят. Едно малко морско охлювче, а колко спомени нахлуват с него в главата ни. Ето затова сега ще ви запознаем отблизо с него.
За първи път в Черно море рапанът е бил забелязан в пристанището на Новоросийск през 1946 година. След това е започнал бързо да се размножава. През 1951 година унищожава популациите от черни миди и по българското Черноморие, защото това му е основната храна. При попадането в затворени морета, каквото е и нашето, той унищожава този вид мида буквално за няколко години. Ареалът на рапана е в моретата от Далечния изток и Тихи океан. Предполага се, че е докаран в Черно море чрез кораби, които пристигат от Япония.
Раковината е с характерни различни по дължина, дебелина и форма израстъци, които и придават причудлив характер. Представителите наброяват над 1600 вида и са разпространени повсеместно. Хищни или мършоядни мекотели са, а хипобранхиалната им жлеза отделя багрилото пурпур.
В България до 90-те години на XX век на рапана се е гледало само като на материал за сувенири. Дебелата черупка е достатъчно огнеупорна, за да се ползва за пепелници, а ръбатата повърхност я е правила устойчива без обработка. Чрез изтъркване се е премахвала по-голямата част от черупката, а оставащата плоска централна част се е използвала за медальони. Различни фигурки се правят от слепени черупки на рапани и миди.
Започването на рапаноулова по нашето Черноморие след 90-години е забавило бедствието, той да унищожи запасите от черна мида. Бизнесът с него е достигнал промишлени размери. За голяма част от хората, особено по Северното Черноморие, това е бил единствен начин за препитание. Риболовните кораби са тралирали дъното, а продукцията се е изнасяла обратно за Япония. Това е довело до бързото унищожаване на рапаните, но и на останалите морски обитатели на дъното, като един от тях е калканът. Тогава държавата е забранила този вид улов, което е дало възможност на морския охлюв да започне ново бурно размножаване, което е било пагубно за мидата. Притесненията на учените и на рибарите са, че изчезването на мидите, които са естественият филтър на морето, ще доведе до влошаване на състоянието на Черноморската екосистема.
През последните 4 години в България уловът на рапани е намалял с около 1000 тона. Освен че количествата спадат, те са станали и по-дребни. Търговците предпочитат по-едрите екземпляри, защото се преработват по-лесно, а към останалите нямат интерес. Според специалистите, трябва да се намери баланс между екологията и икономиката. За разлика от нашата страна, в съседна Румъния все още се радват на богат улов на рапани и миди. Миналата година цената за килограм е достигнала около 40 цента. За една нощ екипаж от 4 души с трал може да улови между 1 и 3 тона.
Над 90% от рибовъдните предприятия и ферми са приватизирани. Търговията с риба и рибни продукти се извършва само от частни фирми. Заедно с лицензираните риболовци в Черно море и река Дунав броят на пряко заетите в отрасъла “Рибарство и аквакултури” надхвърля 7000. Количествата риба в Черно море обаче намаляват. Изследователи са установили, че от 25 вида риби, обект на промишлен улов през 1965 година, то днес количествата са много по-малко. За допълнителна информация за този хищен вид морски охлюв от Искра.бг се свързахме с доцент д-р Елица Петрова-Павлова от Института по рибни ресурси във Варна към Селскостопанската академия. Тя сподели:
„В момента работим по 2 основни проекта в тази област. Първият е мониторинг на рапаните от разтоварванията от риболовния флот, по която дейността ни е от 2017 година и е по програмата за събиране на данни в сектор „Рибарство“. Разполагаме с голяма база данни от досегашно проведените изследвания. Може да констатираме, че има издребняване на размера му, особено в зоните на интензивен улов. Тези зони се намират в северната и централна част пред българския бряг на Черно море в диапазона от 15 до 35 метра. Когато започнахме изследванията през 2017 година, средният размер на рапана беше около 64 милиметра, а сега е намалял с около 11 %.“
Доцент Петрова-Павлова ни запозна и с втория проект, по който се излиза и извън зоните на риболов на този хищник. Тя обясни, че още преди 1-2 години в Генералната комисия за Средиземно и Черно море (GFCM) към ФАО (Food and Agriculture Organization) е започнала дискусия по отношение на рапаните и се е взело решение да стартира изследователска програма за тях, от която да се види какво е състоянието на техните запаси. Според експерта той е инванзивен вид, но от друга страна е от икономическо значение за страната ни.
Специалистът заяви, че по време на втората научно-изследователска програма, са взели участие държавите от черноморския регион, където са обсъждали улова на различни морски видове. Доцентът обясни, че по тази програма се правят независими научни изследвания. Тя разясни, че е било решено всяка страна да извърши изследвания за рапана в нейната акватория, да бъде използван един и същ уред и методика и точно в определен период от годината. Държавите, които участват в проекта са Турция, Грузия, Украйна, Румъния и България. Доц. Петрова-Павлова каза:
„Изследването беше проведено през октомври-ноември миналата година като обхванахме 53 точки. Всички участващи държави са предали своите научни резултати. Надяваме се към края на тази година, след извършване на второто научно проучване да получим първите данни от това съвместно изследване. Споровете как да се процедира с рапаните се водят от 2000 година, а благодарение на тази програма ще може да се ориентираме как да се действа в тази насока. От икономическо значение в Черно море има ограничен брой видове риби – сафрид, хамсия, калкан, паламуд, карагьоз, лефер и поради намалените количества през последните години се прибягва до улов на рапани.„
