Първо уточнение
Нищо специално не искам да кажа с този текст. Вече е късно за изводи, макар да сме най-добри точно в тях. Просто разказвам историята на едно пазаруване.
Второ уточнение
Няма реални снимки – заради уважението към служителите, които стоят на входа на големите вериги магазини и обират негативите от случващите се мерки. Но правят всичко, което се иска от тях, за да запазят работата си, а посетителите да получат исканото. А не им е лесно!
Неделя е. Искам да купя телефон. Изискванията ми са три – да работи с копчета, да бъде под 100 лева и някой услужлив служител да ми помогне да сложа наличната карта в апарата, предвид факта, че съм завършила кръжока “Ръцете ми пречат” – с отличен.
Напоследък далеч не съм запозната със случващото се по света и у нас и питам познати дали работят големите вериги. Те също не са наясно. Не им се е налагало скоро да ходят в тях. Има няколко обекта на минути от вкъщи и решавам да “изтичам” и да проверя ще мога ли или няма да мога да пазарувам.
В далечината виждам опашки от хора и решавам, че в това хубаво време има и други, които точно сега са се сетили, че се нуждаят от някаква техника. Пресмятам в ума си колко време ще ми отнеме да вляза в магазина, за да си тръгна час по-скоро и да премина към по-приятната част от деня.
Пристигам и задавам въпрос към другите клиенти и служителите на входа: “Кой е последен?”, за да знам как се движа с изчисленията. Една мила дама, която го играеше служител информация ми обясни, че ред няма, не се пуска в магазина и на учудения ми поглед допълни:
Можете да пазарувате тук – на входа. Извиняваме се. Надяваме се, че ще е така само до 1-ви април.
Без да искам избухвам в луд смях. В главата ми изскочиха бледи спомени – как се пазаруваше някога, когато нямаше големи търговски центрове. На късмет. Харесаш си някоя дрешка – мериш зад едно перде, гледаш се на криво огледало, което е донесено от някое съседно магазинче. И честито – каквото ти се падне – твое е.
После разбрах, че с техниката е било горе-долу на уговорка – ако не работи – отиваш и го връщаш. Ако не ти харесва – да ти харесва. Ама да стоиш час в магазина и да разучаваш всички екстри не е било голяма опция. Може би защото не е имало и много екстри де. Няма значение, отвличам мислите си обратно към целта – апарат.
Успокоявам се пред част от озадачените и изнервени погледи на останалите потенциални купувачи и обяснявам какво търся.
Любезната дама извика друг не по-малко отзивчив човек, който ми изкара два модела и ми каза да си избирам от тях, защото по разбираеми причини нямат много такива в брошурите, които да ми покаже. И още по-разбираемо от човешка гледна точка – няма вариант да ми изкара всички видове апарати – буквално на улицата.
За щастие свърших с пазаруването за по-малко от 10 минути след отиването ми, посмях се добре, стана ми весело на душата. Обаче ако изходим извън личното ми настроение положението пред магазините изглеждаше трагично.
За тези минути работещите там си „обраха“ нервите на редица хора, макар да имаше и такива, които си чакаха най-спокойно. Един възмутен от положението в страната спомена всички членове на семейството им по няколко пъти. Нищо, че просто минаваше. Те пък запазиха спокойствие и се извиниха за неудобството на всеки един от нас.
А тези хора работят там с часове. И не им е лесно. Никак даже. Но въпреки факта, че попиват целия негативизъм от неясните и може би необходими, но необмислени по мое мнение мерки, бяха благодарни.
Защото имат работа, а голяма част от колегите им са съкратени.
В крайна сметка не разбрах дали и как точно работят големите вериги магазини. Все още не съм наясно имат ли реална забрана или реално разрешение, за да извършват дейността си. Обаче си купих каквото искам. Интересно ми е какво е решил човекът, който чакаше да му покажат някакъв телевизор със специални опции.
Ама да сме живи и здрави. Без здраве не може. Без работа и ясни закони – видяхме, че по-голямата част от населението оцелява. Поне засега и макар да не е точно здраво.
