От години насам Ватиканът се опитва да опровергае идеята, че прочутите му тайни архиви са чак толкова тайни, пише „Associated Press“. Той дори отвори досиетата на противоречивия папа Пий XII от времето на Втората световна война и ги предостави на учени, като промени официалното име, за да премахне думата „секретен“ от заглавието. Въпреки това, пословичната аура на митове и мистерия витае и до днес.
Дългогодишният префект така нареченият „Апостолически архив“ на Ватикана, архиепископ Серджо Пагано, за първи път разказва за някои от тайните, които е разкрил през 45-те години работа в едно от най-важните и необикновени хранилища за документи в света. В последното си интервю, озаглавено „Secretum“, което ще бъде публикувано официално утре, Пагано разкрива някои от неизвестните, по-малко известните и задкулисните детайли на добре познатите саги, свързани със Светия престол и отношенията му с външния свят през последните 12 века.
В разговорите си с италианския журналист Масимо Франко, проведени в продължение на една година, Пагано говори за всичко – от разграбването на архива от Наполеон през 1810 г. до аферата „Галилей“ и особения конклав – събранието на кардиналите за избор на папа – през 1922 г., който е финансиран с дарения, направени в последния момент от американски католици.
„Това е първият път, а ще бъде и последният, защото съм напът да си тръгна“, твърди 75-годишният Пагано в интервю за „Associated Press“, като визира очакваното си пенсиониране по-късно тази година.
Със своите рафтове с дължина 85 км, голяма част от които са под земята в двуетажен, огнеупорен, железобетонен бункер, архивът съхранява и документация от ватиканските посолства по света, както и специфични колекции от аристократични семейства и религиозни ордени. Въпреки че често е източник на конспирации, той функционира като всеки друг национален или частен архив, което означава че изследователите искат разрешение за посещение и след това изискват конкретни документи, които да прегледат в специални читални. Пагано следи процеса отблизо от огромен телевизионен екран, разположен отстрани на бюрото му, който предава на живо в затворен кръг информацията от читалните на долния етаж. Напоследък учените посещават активно архива, за да четат документите за папа Пий XII, папа от времето на войната, който е критикуван, че не е говорил достатъчно за Холокоста. Папа Франциск нареди документите от неговия понтификат да бъдат отворени предсрочно през 2020 г., за да могат желаещите най-накрая да се запознаят с пълната картина на папството.
Ватиканът винаги е защитавал папа Пий, като твърди, че той е прибягвал до дискретна дипломация, за да спасява човешки животи, и не е говорил публично за нацистките престъпления, защото се е страхувал от отмъщение, включително срещу самия Ватикан. Самият Пагано не е страстен поддръжник на Пий и се откроява сред ватиканските йерарси с готовността си да обяви мълчанието на Пий по редица въпроси като отрицателно явление. По-конкретно, Пагано казва, че не може да оправдае продължаващото нежелание на Пий да осъди публично нацистките зверства дори след края на войната.
„Знаем, че по време на войната папата е направил избор. Той не е могъл и не е искал да говори. Той е бил убеден, че ще се случат още по-жестоки кръвопролития. След края на войната очаквах да каже повече думи за всички тези хора, които са загинали в газовите камери,“, коментира още Пагано.
Пагано си обяснява продължителното следвоенно мълчание на Пий с опасенията му относно създаването на еврейска държава. Ватиканът има дълга традиция да подкрепя палестинския народ и е загрижен за съдбата на християнските религиозни обекти в Светите земи, в случай, че териториите бъдат предадени на новосъздадената държава Израел. По думите му, позовавайки се на опасенията на папата, всяка дума за Холокоста дори и след войната явно е можело да бъде разчетена в политически план като подкрепа за създаването на нова държава.
По време на разкритията си Пагано не скрива и неодобрението си към непълните проучвания, които стоят зад каузата за обявяването на папа Пий за светец и които сега очевидно са временно замразени, докато учените анализират новодостъпната документация. Двамата йезуитски изследователи, които са съставили досието за обявяването на Пий за светец, покойните преподобни. Питър Гумпел и Паоло Молинари, са разчитали само на частичната, 11-томна компилация от документи на папата, публикувана през 1965 г., разкри Пагано.
Освен добре познатите истории за ватиканските интриги, свидетелствата на Пагано разкриват и някои новости, включително произхода на важните финансови отношения между Църквата в САЩ и Ватикана, които продължават и днес и датират от конклава през 1922 г. Духовникът разказва, че след смъртта на папа Бенедикт XV камергенът – кардиналът, отговарящ за папската хазна и счетоводство, е проверил сейфа му и е открил, че той е буквално празен. Оказва се, че явно Бенедикт не е бил особено отговорен във финансово отношение и е оставил Светия престол „на червено“, когато е починал на 22 януари същата година. Папските каси винаги са били използвани за финансиране на конклава за избор на нов папа, което означава, че Светият престол е изпаднал в недостиг на парични средства по времето, когато Европа все още се е съвземала финансово от Първата световна война. Сега за първи път са възпроизведени и шифрованите телеграми, в които държавният секретар на Ватикана моли посланика си във Вашингтон спешно да преведе „това, което има в сейфа“, за да може да се проведе гласуването. Според телеграмите посолството на Ватикана е изпратило събраното от църквите в САЩ от американските вярващи до стотинка, което е позволило да се проведе гласуването, при което в крайна сметка е избран папа Пий XI.
Пагано предполага, че решението на Франциск от 2019 г. да премахне думата „секретен“ от името на архива и да го преименува на „Ватикански апостолически архив“ може би е било още едно финансово поклонничество пред богатата американска църква – ребрандиране, което да премахне всякакви негативни конотации и по този начин да насърчи потенциалните дарения, предимно чрез „Съкровища на историята“, нова фондация със седалище в САЩ, която подкрепя активно дейността на архива.
В края на интервюто Пагано с гордост показва едно от най-ценните притежания на архива, което той съхранява в на пръв поглед невзрачен дървен шкаф близо до входа на кабинета си. Там, зад стъклена плоча, осветена със специални лампи, се намира оригиналното писмо от 1530 г., написано от британски благородници, в което се настоява папа Климент VII да анулира брака на крал Хенри VIII, за да може той да се ожени за Ан Болейн. Както е известно, тогава папата е отказал, а кралят е взел решение все пак да се ожени, скъсвайки с Рим. Архиепископът с удоволствие разкрива как документът е оцелял. Когато през 1810 г. Наполеон Бонапарт взел архивите на Ватикана и ги пренесъл в Париж, предшественикът на Пагано като главен архивист успял да вземе писмото и да го скрие в тайно чекмедже на стол в преддверието на архива.
