България трябва да продължава работата и да се бори да влезе в еврозоната със зададената към момента целева дата – 1 януари 2024 година. Това коментира в социалните мрежи служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Според него членството в еврозоната трябва да стане стратегическа цел. Прилагаме целия му пост без редакторска намеса:
„От началото на мандата ми като служебен вицепремиер последователно защитавам позицията, че България трябва да продължава работата и да се бори да влезе в Еврозоната със зададената към момента целева дата – 1 януари 2024-та година.
В 21-ви век успешното развитие на страната може да се постигне само в сътрудничество и кооперация с останалите европейски държави. Необходимо е да бъдем част от големите съюзи, да имаме възможността да защитаваме своята позиция там и да взимаме решенията, вместо само да прилагаме чужди такива. Да бъдем архитекти на икономическата си политика, вместо само ползватели на такава. В този смисъл членството в Еврозоната трябва да остане стратегическа цел за България.
Живеем в турбулентни времена. Различни сили ще се опитат да спекулират и да саботират процеса. Смятам, че на провелите се преди месец избори българите препотвърдиха желанието ни за по-тясно сближаване и активно участие в европейските процеси. Надявам се проевропейските сили в Народното събрание да реагират своевременно, за да бъдат надмогнати тези спекулации и да се покаже, че мнозинството подкрепя този път на България.
За една малка отворена икономика, която иначе само се лъкатуши по течението на глобалната икономика, влизането във втората най-използвана валута в света може да служи като котва на стабилността. Това има своите безспорни позитиви, сред които увеличаване на сигурността чрез засилване на надзора, стимулиране на експортните сектори и на туризма, пълен достъп до финансовите пазари и глобалната финансова инфраструктура, отпадане на трансакционните такси, изсветляване на доходите, повишаване на кредитния рейтинг и съответно намаляване на лихвите по държавния дълг. Това не е маловажно, защото има пряко отражение върху държавните ни разходи – милиони левове на година, които плащаме на международните банки в по-високи лихви, могат да се вложат в здравеопазване и образование.
Чувам призиви да премислим избора си. В основата си тези призиви дълбоко в себе си искат да ни убедят, че Германия, Франция, Испания, Италия, Словакия, Словения – всички те са се объркали, когато са приели общата валута, че тя е грешка и те не знаят какво правят. Сигурен съм, че могат да се намерят мними експерти и публични фигури със спорен авторитет, които да говорят това от сутрин до вечер. Но също така съм сигурен, че мнозинството от българските граждани не вярва в този аргумент. Поради тази причина се нуждаем от ясни действия и продължаване на процеса по присъединяване. Забавянето на процеса на въвеждане на еврото води след себе си големи рискове, особено през следващите години на финансови турбуленции и затягане на финансовите условия на глобално ниво.
Дали Еврозоната е перфектна? Не, не е перфектна. Тя все още не е напълно завършен паричен съюз. От години в академичната среда, и лично аз в експертната ми работа, сме насочили усилия към това общата валута да стане по-силна институционално. Такива стъпки бяха приети в последните две години – както приемането на Механизма за възстановяване и устойчивост, така и неконвенционалните мерки на ЕЦБ за засилване на общите отговори, вместо всяка страна да се оправя сама за себе си. Допълнителната интеграция, структурните промени на Икономическия и паричен съюз и подялбата на рисковете от кризи са ключови стъпки, така че общата валута стана по-силна и по-устойчива. Именно тази подобрена институционална архитектура прави още по-смислено членството на България в Еврозоната.
Страната ни е поела ангажимент за приемане на еврото още с влизането си в Европейския съюз. Последните два редовни кабинета направиха важни стъпки в тази посока. През 2020-та година станахме член на валутния механизъм ERMII, което представлява де факто решението, стартиращо финалния процес. Времето за анализи е било преди това. В Хърватия анализите са направени през 2017-та година и ясно са задали посоката за влизането на страната в ERMII – стъпката, след която логично и неизбежно следва влизането в Еврозоната.
Редовният кабинет на премиера Кирил Петков прие Националния план за въвеждане на еврото, който рамкира техническите процеси на подготовка. Получихме положително становище от Икономическия и социален съвет – своеобразния граждански парламент на страната, където са представени работодатели, синдикати и гражданското общество. Радостно е, че всички социални партньори имат конструктивно и зряло поведение по темата. В края на миналата седмица в Аулата на Софийския университет беше представена академична монография от редица български икономисти и представители на катедра “Икономика”, която задава пътя на България за членство в Еврозоната, подчертава доминиращите позитиви от влизането и дискутира как да бъдат избегнати или адресирани евентуални рискове пред гражданите.
Тук и сега не трябва да позволяваме този процес да спира, особено в една несигурна ситуация в света, в която е от ключово значение да се движим заедно със силните съюзи и да се възползваме от общите решения, вместо да бъдем сами и оставени на приливите и отливите на международните икономически цикли.“
