Перачница „Тройка“ – как руският елит е изпрал 9 млрд. долара

0
303
Сергей Ролдугин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев, Санкт Петербург 2009 г. Снимка: Sputnik/Kremlin Pool
Сергей Ролдугин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев, Санкт Петербург 2009 г. Снимка: Sputnik/Kremlin Pool

Световна схема за пране на близо 9 милиарда долара е била организирана и управлявана от най-голямата руска частна инвестиционна банка, с близки връзки с управляващия елит. Схемата е разкрита от базираната в Сараево организация OCCRP – международен журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (сред партньорските медии е и българският сайт „Биволъ“).

Разследването на OCCRP стига до схема за пране на 8,89 милиарда долара, наричана „Перачница „Тройка“, която е била използвана от корумпирани политици и фигури от организираната престъпност за пране пари, избягване на данъци, укриване на активи в чужбина и други незаконни дейности. Разследването стига до Сергей Ролдугин, руският челист, който е един от най-старите приятели на президента Владимир Путин, като основен печеливш от схемата.

Организацията OCCRP казва, че заедно със своите партньори по света, е успяла не само да идентифицира перачницата „Тройка“, но да стигне и до отговорните за създаването и управлението на схемата. Това е частната инвестиционна банка „Тройка диалог“, която в един момент е била най-голямата в Русия, управлявана от руско-американския инвестиционен банкер Рубен Варданян.

Според разследването на OCCRP, перачницата „Тройка“ е била нещо повече от схема за пране на пари. Тя е била използвана и като „таен инвестиционен инструмент, черна каса, механизъм за избягване на данъци и много други“.

Разследването открило, че част от парите са изкарани с финансови измами на високо равнище, като например случая „Магнитски“, при който адвокатът Сергей Магнитски умря в затвора, след като разкри схема на държавни служители, които открадват от бюджета 230 милиона долара вече платени данъци. В разследването се споменава и измама с гориво на летище „Шереметиево“ през 2012 г., когато мрежа от кухи фирми и свързани лица продава на раздути цени гориво на най-голямото летище в Москва.

Перачницата „Тройка“ е позволявала на членове на руския политически и бизнес елит да придобиват тайно дялове в държавни компании или да купуват недвижими имоти в Русия и в чужбина, а в официалните документи собственици се водят арменски граджани, разкрива още OCCRP.

Новото разследване е станало възможно след едно от най-масовите изтичания на данни за банкови транзакции, получени заедно с литовския сайт 15min.lt.

Какво представлява пералнята „Тройка“?

По същество това е името, дадено на група от 70 офшорни компании, чиито контрольори ги използват, за да прехвърлят милиарди долари частно богатство от Русия на запад. Тя е била оперирана от служители на независимото подразделение на руската инвестиционна банка „Тройка Диалог“, която сега е обединена с една от двете големи държавни банки в Русия. По-голямата част от парите принадлежат на нейните клиенти, семейства, чието богатство тя е управлявала.

Как действа?

Мрежата функционира като перална машина: парите пристигат от различни източници и след това „се въртят“ между компании от схемата, а понякога и между няколко банкови сметки, принадлежащи на една компания. Тези сложни сделки смесват и смесват финансовите средства, така че законно спечеленото частно богатство става невъзможно да се отдели от парите, които изглежда са дошли от големи измами. По-голямата част от прехвърлянията са били извършени в литовската банка Ukio, която беше закрита от властите през 2013 г. и е в процес на разследване.

Колко пари са участвали?

Около 4.6 млрд. долара са били изплатени в мрежата на „Тройката“ и подобна сума е изплатена от нея. Но стойността на транзакциите между управляваните от „Тройка“ компании е около 8.89 млрд. долара, което предполага, че парите са се въртяли около няколко цикъла, преди да излязат.

Как са били местени парите?

Служителите на Ukio са записали целта на всяко плащане. Често причината е договор за покупка и продажба на физически стоки. Храна, телевизори, дори санитарен фаянс. Но тези договори сега изглеждат изкуствени, без движението на реални стоки, защото компаниите, които ги купуват и продават, са черупки. Те нямат персонал, офиси, които да ги представят, и никакво видимо присъствие онлайн или в света на бизнеса. Например през май 2004 г. Ukio прехвърля 204 хил. долара на сметка в Латвия, за да плати за „авточасти“. Парите идват от Industrial Trade Corp, регистрирана година по-рано в Панама. Тя няма очевидна връзка с автомобилната индустрия и през следващите шест години продължи да търгува с всичко – от „оборудване за хранително-вкусовата промишленост“, до „компютри“ и „строителни материали“. Такива сделки, заедно със заеми и сделки с акции, позволяват на Industrial Trade Corp да се превърне в един от най-големите търговци в пералнята, изпирайки стотици милиони.

Кой е собственик на тези офшорни компании?

Собствеността на управляваните от „Тройка“ компании е била скрита от използването на подставени лица, които стоят зад хората, които наистина контролират финансовите потоци. Техните имена и подписи се съдържат в договори и договори за заем. Много от тях са етнически арменци, живеещи и работещи в Москва: собственик на малък салон за красота, чистачка и няколко строителни работници.

Не се знае по чии инструкции в „Тройка“ са създадени тези компании, но изтеклите имейли показват младши служители в руската банка, които изпращат договори или фактури, за да оправдаят плащанията.

Има ли примери?

Много. Един от тях е Армен Устьян, който живее със съпругата си и родителите си в неотоплен апартамент във Ванадзор, Армения. Той пътува до Москва, за да работи като строител, обновявайки апартаменти. Сред договорите, подписани от него, е одобрен заем от 40 млн. долара за Dino Capital, регистрирана в Панама компания.

Но Устьян не си спомня за подписването на нещо за Dino. След като му бяха показани документите, той каза пред репортери, че подписът му може да е фалшифициран.

Електронните писма са координирани не от кандидатите, а от служители на „Тройка“, които дават своите имена пред Ukio. Използването на подставени дружества, включени в юрисдикции с ниски данъци, е законно и тогава е било обичайно явление в европейските банки. Въпреки това, практиката е широко критикувана, защото може да осуети усилията на правоприлагащите органи да проверят кой наистина контролира една банкова сметка.

Какво казват банките?

Ukio е обявена в несъстоятелност през февруари 2013 г. и е закрита от правителството. Бившият собственик не е отговорил на исканията за коментар. „Тройка Диалог“ заяви, че познава клиентите си и проверява техния произход. Компанията твърди, че никога не е нарушавала някакви правила и винаги е действала в съответствие с днешните правила.

Дали някой разследва това?

Литовските прокурори разглеждат какво се е случило в Ukio. Доклад на централната банка на страната, публикуван малко преди закриването на Ukio през февруари 2013 г., повдигна редица опасения. Отделно, до края на 2012 г. правителствените прокурори започнаха да разследват дали пари от измамата „Магнитски“ – кражба от 230 млн. долара от данъчната служба в Москва – са били изпирани чрез Ukio.

Дали Ukio е първата балтийска банка, която е под контрол?

Данската банка Danske Bank поръча разследване, което установи, че естонският й филиал е подпомогнал изпирането на приблизително 200 млрд. евро от подозрителни сделки за период от девет години. Латвийската банка ABLV Bank започна доброволна ликвидация миналата година след обвинения в пране на пари от Министерството на финансите на САЩ, като заяви, че подкрепя всички действия за разкриване на нарушения.

И трите случая имат общ фактор – хиляди сметки на „нерезидентни“ вложители. Това не са физически лица от чужбина, които откриват сметки на собствените си имена. Това са черупкови компании, регистрирани на места като Британските Вирджински острови, но също така и в Обединеното кралство, където контролът върху нови компании е слаб.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments