От дома си, разположен под жаркото слънце на южните перуански Анди, Вилма Хуамани вижда малката лагуна Кончакота, която е била основен „извор на живот“ за нейната общност. Тя е източник на пъстърва, забавление за децата, които искат да плуват, природна красота и питейна вода за жадните овце. Днес всичко, което жената вижда на мястото, където е разположена лагуната, е равнина с напукана и разбита почва, заобиколена от жълта трева.
„Тя е напълно пресъхнала,„, Вилма.
Дъждовният сезон в тази част на Южна Америка би трябвало да започне през септември, но в момента регионът преживява най-сухия си период от почти половин век насам, като явлението засяга повече от 3 000 общности в централните и южните Анди на Перу. Лекият дъжд, паднал миналата седмица, е едва вторият за последните почти осем месеца. Местните жители споделят, че са поставили купи на открито, за да съберат малко вода. Капките са вдигнали прах при досега си със земята, а до следващата сутрин слънцето е изпарило бързо оскъдната влага. Сред оскъдната жълта трева се виждат мъртви овце и агнета, които са толкова слаби, че едва са можели да се държат на краката си. Засаждането на картофите, които са единствената култура, която расте в селото на Вилма, е принудително забавено, затова много от местните жители да очакват сериозен недостиг на храна през следващите месеци, тъй като запасите им намаляват.
Според последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата към ООН Андите са един от най-уязвимите региони в света по отношение на климатичната криза. Там често се наблюдават суши, тропически бури, ураганите и проливни дъждове, които причиняват наводнения.
„Глобалното затопляне е довело до загуба на ледници в Андите от 30% до над 50% от площта им от 80-те години на миналия век насам. Намаляването на площта на ледниците, повишаването на температурите и променливостта на валежите, заедно с промените в земеползването, са засегнали тежко екосистемите, водните ресурси и поминъка, причинявайки свлачища и наводнения,„, гласи докладът, като се посочва, че летните валежи изглежда намаляват прогресивно в южните части на Андите.
Дребните земеделски производители в различни части на Андите в Перу и Боливия отправят молебени за дъжд. Молитви се провеждат на брега на езерото Титикака, което е общо за двете страни, както и във високопланински райони, за които местните общности смятат, че има божествено присъствие.
Според експертите по климата лагуната по начало е била застрашена от пресъхване, тъй като е била дълбока по-малко от метър, зависела е изключително много от дъждовната вода и е била подложена на силна слънчева радиация. Уилсън Суарес, професор по планинска хидрология и глациология в Националния аграрен университет „Ла Молина“ в Перу, твърди, че тези фактори представляват „идеалната комбинация“ за пресъхване на малките лагуни във високите части на Андите.
