Евродепутатът от ПЕС/БСП Петър Витанов обвини ГЕРБ, че са подходили безотговорно с внасянето в Европейската комисия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Той подчерта, че индикативният срок изтича на 30 април.
„Ясно е, че колкото повече го забавим, толкова по-късно ще можем да получим авансово онези 13% от средствата за България, които могат директно да постъпят в така нуждаещата се българска икономика. Не мисля, че следващо правителство може да влезе в този срок“, заяви Витанов пред „Bulgaria On Air“.
Според него все още има неизяснени въпроси, както и резерви по отношение на социалното включване и зелените цели в българския план.
„Невнасянето може би служи като извинение за недотам добре свършената работа. А може да бъде и опит за извиване на ръце – да се състави следващо правителство, което в най-спешен порядък да внесе този план, тъй като няма време за изработването на нов“, счита евродепутатът.
Дигитализацията, зелените политики и възстановяването от COVID кризата са целите, заложени в националните планове за възстановяване и устойчивост. Очаква се България да получи 12,2 млрд. лева безвъзмездни средства, както и възможност за ползване на 4 млрд. евро заеми.
„Ефектът за българската икономика би трябвало да бъде съществен. В България обаче, за разлика от Румъния, не стана ясно каква би била добавената стойност при реализирането на плана. Какво би било увеличението на БВП на годишна база. Румънците, например, казват – този план ще доведе до 200 000 нови работни места, ние това не го знаем“, каза още Витанов.
Той отчита като основен проблем на плана включването на немалко проекти, които не са намерили финансиране по стандартните оперативни програми:
„След втората корекция се добави Софийското метро, защото няма възможност да бъде финансирано по следващите оперативни програми – това е твърде голям проект, концентриран в столицата на града. Няма лошо да разширим метрото, но това не би трябвало да е за сметка на териториалното разпределение на тези средства“.
„В същото време много неща липсват. Нямаме ясен план по какъв начин да намалим въглеродните емисии в сферата на транспорта. Няма нито една мярка, която да насърчава обществения транспорт в контекста на Зелената сделка. От друга страна туризмът е най-силно засегнатият сектор от пандемията. В България той дава 10% от БВП. Уви, в нашият план няма нито една дума за туризма“, заяви Витанов и допълни:
„В България имаме проблем с въглищните централи, въпреки че много политически партии си заравят главите в пясъка и не искат да говорят по тази тема. Огромните средства по плана, можеше да решат този проблем в една средносрочна и дългосрочна перспектива, но не го правят. 46% от електроенергията в страната се произвеждат там и все още правят българската промишленост конкурентноспособна. Ние за съжаление и досега не знаем какво ще се случи с централите. Маришкият басейн има цялата прилежаща инфраструктура за създаване на нови високотехнологични производства, но трябва да се даде ясна перспектива какво ще се прави с централите и в какъв период от време.“
Евродепутатът е категоричен, че планът трябва да се внесе в срок, какъвто и да е той. А следващото правителство ще има възможност да нанася корекции в него. Това ще става в рамките на диалога с Европейската комисия.
