Петровден в България: Обичаи, традиции и символика

На 29 юни Българската православна църква почита паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел. Според вярванията Христовите апостоли са не само братя, но и близнаци. Те са изиграли важна роля в разпространението на християнството. Петър е бил рибар от Галилея, който става един от основателите на ранната християнска общност, а Павел е известен като апостол на народите, който пътува и проповядва християнството в голяма част от Римската империя.

По традиция на този ден се показва доброта към ближния и вярващите помагат на бедните и нуждаещите се, следвайки примера на светите апостоли.

Народът свързва Петровден с началото на жътвата и първите плодове – ранните ябълки, наречени „петровки“. Работата не е забранена, но тя се извършва само в първата част на деня. Провеждат се различни църковни служби и обреди. В множество църкви денят се чества с особена тържественост и молитви. На много места се провеждат традиционни празници и събори, наречени „Петровски събори„.

Подготовката за празника започва две седмици предварително със спазването на Петровски пост. Предния ден домакините почистват домовете си, а на празника къщите се украсяват с венци от зеленина и цветя. С отслужването на литургията се слага край на поста. На трапезата се поднася ястие от жертвен петел.

Неомъжените момичета събират 12 билки от 12 ниви, слагат ги през нощта под възглавницата си, за да сънуват своя бъдещ съпруг.

На този ден имен ден празнуват всички с имената: Петър, Панайот, Павел, Камен, Павлин, Пеньо, Петьо, Пенчо, Пейчо, Пейо, Пенка, Петя, Павлина, Кремена, Петранка, Полина, Петра, Петрана, Преслава, Поли, Павлета, Павла.

Обмисля се въвеждането на задължителна военна подготовка за гражданите