„Синдикатите в България винаги сме били за влизане в Еврозоната“, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ Пламен Димитров по време на дискусията „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната“.
Форумът е организиран от Икономическия и социален съвет на България /ИСС/ и се провежда в Гранитната зала на Министерския съвет.
По думите на Димитров допреди година и половина, когато първо е била пандемията, а после – и войната в Украйна, и енергийната криза, страната ни е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната.
„Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той всъщност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 г. в еврозоната“, коментира президентът на КНСБ. Мнението му е, че страната ни трябва да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските държави по отношение на Еврозоната. Той представи таблица с данни за средната работна заплата /СРЗ/ в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в Еврозоната.
„Когато през 2015 година Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се повишава, а в Естония за 10 години ръстът е близо 85%“, посочи Димитров. Той изрази надежда да приемем еврото в началото на 2025 г. и минималната работна заплата да бъде поне 500 евро, а средната близо 1000-1100 евро.
