Реалистични, но напрегнати – така президентът на КНСБ Пламен Димитров определя приходите в Бюджет 2024 г. За „БНР“ той уточни, че не са заложени резерви.
„Допълнителните приходи, които за мен са проблематични, са тези 7 млрд. заложени помощи и дарения, т.е. европейски пари, да влязат догодина при около 3,5 млрд. очаквано изпълнение за 2023 г. Вярно е, че започват оперативните програми, вярно е, че очакваме и второ плащане по ПВУ догодина, но това, според мен, е под въпрос“, сподели той.
Според Димитров парите в средното образование няма да стигнат за предвидените 12 процента ръст на възнагражденията. Той прогнозира още, че няма да се наложи орязване на разходите, защото в противен случай ще има протести.
„Не плаша никого, но хората наистина очакват да вържат личния бюджет и да покрият инфлацията. Това са минималистични искания – десетина процента ръстове през 2024 г.“, поясни той.
Президентът на КНСБ е категоричен, че не може да има повишение на възнагражденията навсякъде, но имало системи, които години подред са подценявани. Според него са нужни близо 600-700 млн. допълнително разход.
Синдикалистът сподели тезата си, че инфлационните процеси в кризата са били генерирани от печалбата на предприятията в някои сектори, а не от доходите. По думите му в момента доходите догонват.
„За 2 години – 2022 и 2023 г., с ръстовете на доходите почти успяхме на средно ниво, ако гледаме средната работна заплата, да покрием инфлацията“, заяви той и допълни, че не е компенсиран доходът на всеки. Освен това личната инфлация на всеки е според това какво купува в магазина.
„Няма как да се съглася, че в момента действията на поддържане на доходите в съответствие и покриване с инфлационното ниво и малко над него, за да може да се стимулира потребление, са нещо лошо – обратното – ако погледнете, 70% от брутния продукт и неговия растеж се генерира от потреблението“, поясни той, добавяйки, че все пак не бива да се прекалява.
