„Години наред в енергетиката наблюдаваме безхаберие, обещания, които не водят до резултати, откровени лъжи от всички политически партии, които резултираха в загуба на работни места в конкретни предприятия. Заклинанията, обещанията за справедлив преход, че никой няма да бъде изоставен, ще намерим формулата как мините и тецовете да работят нормално, се оказаха откровена лъжа и хората го виждат.“
Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция в Стара Загора вчера. Той беше на посещение в областта в рамките на започналата в началото на април национална кампания на конфедерацията „По-високи доходи с твоя синдикат“. В понеделник са били проведени срещи в „Мини Марица Изток“, ТЕЦ „Марица Изток“ и „Брикел“, а вчера в още осем дружества в региона. В разговорите с ръководствата им и със синдикалните членове участват и вицепрезидентите на КНСБ Огнян Атанасов, Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, както и областният координатор в Стара Загора Галина Кирчева.
Димитров акцентира, че 250-те милиона, за които бе взето решение от предишното Народно събрание да се отпуснат тази година на мините за рекултивация на терените, не са осигурени. До 15 юли тече срок, в който да се отговори на изпратени от ЕК 24 уточняващи въпроса, с които да се обоснове от България отпускането на средствата. Аргументът за тях е, че държавата десетилетие е подтискала цената на въглищата и с това е попречила на мините да формират фонд, с който да финансират рекултивационни дейности. Предвидените за период от 4 г. по 250 млн. лв. на година ще компенсират това, обясни Димитров.
Поисканата от ЕК нотификация пък трябва да е за средствата за 4 години, за да не се прави едно и също всяка година и да могат да залегнат в разходната част на бюджета. Той посочи, че проведените на 8 юли срещи показват тревожност и невъзможност да се осигури нормално функциониране и изплащане на заплати в мините. Положението е критично, алармира президентът на КНСБ.
„Най-спешното, което искаме, е час по-скоро да видим гарантирани тези 250 млн. лв. в бюджета на държавата. Всички знаем, че ги няма. Трябва да се гарантира функционирането на мините, да не се заплашват работните места. Това значи финасирането да е ориентирано целево“, допълни Димитров и обясни, че и това решение е палиативно, а главният въпрос е свързан с прераглеждането на Зелената сделка. Вероятно това ще се случи, като отделните държави членки лобират за различни неща. Някои настояват да се изключи авиационния транспорт от обхвата на сделката, други лобират за земеделския сектор, а представата в България, че „декалибрирането“ ще обхване и енергетиката не е правилна.
„Ето защо страната ни трябва да намери партньорство на европейско ниво, в лицето на Германия, Полша, Чехия, евентуално Латвия, които имат интерес за промяна в частта на въглищната енергетика. Дали да се намалят изискванията, дали да се отложат – това е дебат, който трябва да се води с експертите. Всичко друго са заклинания и политически лъжи. Трябва да се формулират няколко прагматични искания и правителството да полага усилия, независимо дали е служебно“, добави Димитров.
Той коментира и действията по Интегрирания национален план за енергетика и климат, чийто актуализиран вариант трябваше да бъде изпратен в Брюксел до края на юни. Ние го спряхме в този му вид, беше в нарушение на всички норми на партньорство, без да е коментиран с нас и с работодателите. Ако го бяхме пуснали в този му вид, страната ни щеше да има огромни проблеми, подчерта Димитров. При липса на енергийна стратегия ИНПЕК единствено съдържа визия за развитието на енергетиката – като мощности, потребление. В последния му вариант се предвиждат делът на ВЕИ енергията да е 34,5 на сто при първоначално предвидени 26,8 на сто, обясни вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Откъде ще дойдат парите за това? Ще трябва да ги плащаме всички ние, а ефектът от намаляването на емисиите не е толкова голям. Опитват се и да ни заблудят, че само с 1 евро ще се оскъпи цената за крайния потребител, посочи Атанасов.
Стартира ремонтът на „Дунав мост“ при Русе, инж. Вълчев провери въведената организация на движение
