Местната жителка на град Мексико Касандра Гардуньо примигва срещу лъчите на слънчевата светлина, а розовите ѝ ботуши са изцапани с мръсотия, докато гледа към семейната си чинампа – един от островите, които ацтеките за първи път застроили с плодородна кал от дъното на близко езеро, което по-късно било пресушено и един ден се превърнало в днешното Мексико Сити, информира „Associated Pres“.
Продукцията от тези острови е изхранвала хората в продължение на стотици години, но сега плаващите градини, известни като чинампа, са застрашени от урбанизацията. Отглежданите тук земеделски продукти не носят голяма печалба, затова много семейства се отказват от древната практика, като вместо това отдават земята си под наем или я продават за по-доходоносни цели, като например изграждане на футболни игрища.
„Местните жители вече не искат да се занимават със земеделие. Те не го смятат за необходимост, не искат да произвеждат, а хората не искат да купуват продуктите,“, споделя Касандра.
Някои от гражданите, които са избрали да останат тук като младата жена, се обединяват, за да запазят и популяризират традиционното използване на чинампа.
„Нищо от това не може да съществува без човешките ръце, ръцете на тези, които са работили тук и са създали тези земеделски земи преди хиляда години,“, обяснява още тя, докато въздухът се изпълва с аромата на растяща наблизо целина.
Градините, пресечени от канали в южния столичен квартал „Ксочимилко“, са изградени от пластове изкопана почва, които се държат заедно от високи и тънки ахуехотес – вид върбови дървета, засадени по периметъра им. В „Ксочимилко“ има над 2 500 акра защитени земи, собственост на поколения местни хора. Най-ранните спомени на Касандра за семейната чинампа са свързани с това как тя е гледала през прозореца на баба си и дядо си към парцела и е наблюдавала как канутата влизат и излизат от каналите. Още тогава малкото момиченце е видяло как обработваемите територии са застрашени под натиска на урбанизацията, както поради факта, че някои фермери постепенно са започнали да се отказват от тази практика. Когато дядо ѝ починал през 2010 г., чичовците ѝ също не пожелали да продължат да се занимават с това, затова Касандра решила да се научи на този поминък и да съхрани земеделието на поколенията. Отначало съседите и роднините ѝ били скептични, но през 2020 г. тя си купила своя земя от чичото на приятел и сега отглежда асортимент от продукти, включително слънчоглед, патладжан и мексикански невен, известен под името кемпасучил.
Сега 32-годишната жена е една от членките на колектива за развитие на чинампа, наречен „Убежище за чинампа“, основан от Националния автономен университет на Мексико. Тя и други земеделски производители насърчават земеделците да запазят земята си. Те следват древни техники на отглеждане, но опитват и нови търговски подходи, за да се конкурират с по-евтините продукти, отглеждани в огромни ферми в други части на Мексико. Това включва специален етикет – „Etiqueta Chinampera“, който съобщава на купувачите, че продуктът е от чинампа, като свидетелства за качеството на водата или статута на чинампа като територия на биоразнообразието.
„Промяната идва с обучението на новите поколения. Трябва да се говори за произхода и усилията за опазване на земите и защо е важно да се прави това,“, твърди Касандра.
Плаващите градини са сред значимите елементи, заради които историческият център на града Мексико и квартал „Ксочимилко“ са признати от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Всички мерки за опазване обаче зависят от федералните, щатските и местните власти. Карлос Васкес, който е начело на Природните защитени територии към Департамента по околна среда на град Мексико, споделя, че в момента се работи активно по предложения за намаляване на броя на футболните игрища, които се изграждат на мястото на обработваемите земи.
„Много от тях са в разрез с опазването на екосистемите. Търсим начин да регулираме тези дейности,“, разкрива мъжът.
Министър проф. Галин Цоков за „Образование 5.0“: Свързаността на технологиите с човешките умения
