Все се пляскат по челата. И все няма кой да ги плесне на друго място – за да не се излагат до такава степен.
Това обаче минава всяка мярка:
„Бащата на търговското право“, както някои кръстиха Огнян Герджиков, отначало авторитетно каза миналата сряда, че акциите на футболния „Левски“ безусловно са вече на Б. Б.
Но в неделя пак авторитетно каза, че безусловно не са негови. Понеже се плеснал по челото и си казал: „Абе, Огняне, какво правиш!“. Таман да ти е адвокат плескащият се по челото.
А е бил председател на Парламента – интересно, колко пъти се е пляскал тогава по челото. Беше и служебен премиер – пак голямо пляскане ще е падало. Тогава се замъкна до тунелите на Витиня, за да надзирава как сменят изгорялото осветление. Епохален принос.
Не се пляскат по челата – а по гламавщините, които дори не осъзнават, че вършат. Нищо няма да се промени – щом като толкова влиятелен човек, поне в правните среди, а и изкушен от политиката, се пляска по челото за елементарни неща. Отгоре на всичко, ако съдя по мнението на други юристи, може да не е прав и след пляскането.
Дали преди пляскането по челото Бойко не го е плеснал на друго място, не знам. Не го изключвам, но не искам да гадая. Герджиков си гадае с пляскане по челото.
Но че прави мечешка услуга на Бойко, е факт – подритва му името по професорски.
И други го правят, без да го съзнават. Според Наско Сираков, например, Б. Б. е най-големият европейски политик. Но не ни съобщава какво общо има това с драмата на футболния „Левски“.
Кандидатурата на Наско за нов „собственик“ на акциите на отбора е нещо положително – но какво ще стане после, на пляскане по челото ли ще се разчита? Досегашните собственици само харчеха пари – чужди.
Да дадем отбора на наше момче – а той/ние ще му осигуряваме пари от реклама.
Това и Джеки не го вярва. Как ще накарате една фирма/рекламодател да финансира безкрайно разправиите около един отбор. Фирмата си е фирма – тя не е подвластна на запалянковските страсти. Тя ще кандиса, ако ѝ обещаят да получи нещо – но това ще е временно, такива отношения лесно се уморяват.
Жалко за предаността, с която живеят левскарите – тя остана жива само във футболните среди.
Политиката я измете от почти навсякъде другаде – анестезира напълно хората, отчая ги, направи ги безразлични дори към собствения им живот. Само си представете, колко пъти властниците са се пляскали по челата по всевъзможни поводи – а това всъщност означава рутинно и здраво да ни наритат, заради собствената си глупост и недосетливост.
Според фенските организации, във футболния „Левски“ трябва да се сложи край на модела с „Бащицата“ – без да кажат, кого имат предвид. Не става и ясно, как ще се справят без „Бащица“.
Наско Сираков е безспорно смело сърце.
Но родени победители като него имат много нисък праг на търпимост. И е ясно, че няма да понася дълго капризите на Торбалан с парите, който и да е той. Само да не забравя, че името му е прекалено ценно, за да го похарчи лесно.
А кой е Джеки?
Има една реклама на мобилен оператор, пак хвалят снимачните качества на някакъв нов телефон, и дикторът казва: „Джеки, кажи зеле!“ Джеки е едно куче, клекнало до собственика си – и няма никакво намерение да се усмихва. Докато се пляскат по челата, поне да кажат „зеле“ – както са се заврели в поредната бутафория.
Източник: Кеворк Кеворкян
